СЛЕДСМЪРТНА АНТОЛОГИЯ

Никола Владикин

НА БИВШИЯ БОГАТАШ

Ти горд бе някога с всесилния метал;
под сянката на трона - той сила бе ти дал!
Презирахте вий двама бореца смел и беден,
от вашите тъмници изнемощял и бледен.

За двама ви дойдоха, о, страшни дни на сълзи:
престолът се събори, владетелят падна,
металът ти изчезна на свойте криле бързи,
позорът ви заклейми, народът ви презря…

Борецът пак остава! Той чутен е и славен;
от двама ви кой може на него да е равен?
Кой може днес да носи венеца му извит
от радости и скърби, с безсмъртие пропит?


МОЯТ ТОСТ

(На един учителски банкет)

Случайно се намерих в туй ваше тържество
пред олтаря, гдето науката е божество,
и кипват в мен отново тез чувства святи, мили,
тез пламенни идеи, които са крепили
единството в народа - и още от тогава
будили са у него желание за слава,
борба за цели святи, за чест и за свобода -
в чието име жъртви е давал все народа…

Другари! В този празник на родната просвета,
с душа от чувства святи възторжено съгрята,
желая ви успешно да вдъхнете в народа
любов за труд, за правда, за чест и за свобода,
правата си човешки, дългът си да познава,
за тяхната защита на смърт да се решава -
тогава, тъй възпитан, не ще той позволява
случайна тирания да се подиграва
с правата му човешки, целта му да затрива
и чувствата свещени у него да убива!


НАРОДЪТ

Сирак останал беше: царете му измрели,
и нямаше той книги - те бяха изгорели,
в невежество изгубен живееше животински,
не знаеше, че готвят кроежи сатанински,
за дрехата му бедна, че жребие хвърлиха,
на цял народ измъчен че бъдний ден убиха!

Но славните му предки над него свидно бдяха,
душите им могъщи народний дух крепяха -
че той едничек беше залог за ден всеславен:
кога ще се събуди тоз спящи лъв и грива
страхотно ще наежи, ще почне да надвива,
на волните народи ще иска да е равен!


НА РАВНОДУШНИЯ

„Равнодушието е сън на душата.”

Защо се свиваш тъй, прегърбен, тъп?
Дали душата ти сгреши ил твойта плът?
Или пък съвест те гризе, или злодейство
стори: измама, сеч, прелюбодейство?

Когато всички майската зора
да срещнат искат сред младата гора,
да чуят как потоците пенливи
преливат своя шум в песни на самодиви;

когато всички тичат на Мусаллата горе,
в нозете си да гледаш как лъска Бяло море;
как гордо се протака Пиринът величави;
сред робите как Вардар се вие и пеняви,

от сълзите им горки как песни съчинява,
припомня им вековни борби и стара слава -
как виждал Александра, и Кирил и Методи,
как виждал Самуила и страшните му орди..

И тоз вековник днеска потомците им призовава
на бой жесток, неравен, на кървава разправа,
сред викове, где робът тъй гордо веч въстава
и готви нова Шипка, безсмъртие и слава!

Във този всенароден, велик и славен час,
нищожнико, ти дремеш, уплашен и без глас,
наричаш всичко глупост - в живота си разбит
не вливаш горда радост от подвиг гръмовит!

——————————

Стихотворението „На равнодушния” е писано около голямото Македонско въстание през 1903 г. бел. ред. на сп. „Слънце”

сп. „Слънце”, г. 1, кн. 4, 25 юни 1919 г.