Никола Владикин
Никола Йонков Димитракев - Владикин, български журналист, публицист, историк, поет, белетрист, преводач, общественик, е роден на 16 април 1862 г. в село Голямо Белово, Пазарджишко. На 9 г. изгубва баща си. Учи до втори клас и напуска училището, за да поеме управлението на имотите и търговията на баща си, като най-голям от братята си. Скоро продава всички имения на роднините си и отива в София, където известно време редактира хумористичен вестник. Научава руски и френски език. Увлича се от руските революционери и през 1883 г. превежда и издава със свои средства брошурата „Анархистически процес на руския нихилист княз Пьотр Кропоткин”. Около 1883 г. постъпва на работа като чиновник във Външното министерство, където работи 3-4 години. Около една година е поддиректор на Народната библиотека и 2-3 г. е адвокат. Останалото време прекарва в София, повече - в Белово, между книгите и перото. Пише редица статии и очерци за философи, просветители и икономисти - в сп. „Напред!” през 1888 г. публикува под формата на писма статии за Демокрит, Д. С. Мил, Сен Симон, Ланге, Томас Пейн и др., а в редактираните от него списания пише за Бюхнер, Хекел, Ренан и много други философи и учени. От 1881 г. участва активно в обществено-политическите борби. За политическите си статии, агитационни и парламентарни речи е преследван, затварян, интерниран, заплашван с убийство. Пламенните му статии против Стамболов във в. „Народен приятел” и „Отзив” остават паметни за съвременниците му. За политическата му ориентация говорят две съчинения, от които първото недовършено: „Републики от най-стари времена до днес” и „Бялата Конституция, текст и коментарии”. Редактира вестниците „Народен приятел”, „Драгоман” и списанията „Дума” (1890-1894), „Разум” (1893-1896) и „Съкровище” (1898-1899). В „Дума”, чието направление е реалистично и социално заострено, положително се оценяват автори като Иван Вазов, К. Величков, Стоян Михайловски, Т. Влайков, а отношението към д-р Кръстьо Кръстев и модерните му начинания е отрицателно. Създава множество стихотворения, критически статии, рецензии и десетина повести и романи. През 1891 г. издава преведената от него книга - „Физиология на любовта” от Монтегаца. Автор на книгите „Популярна история на небето и земята” (1886), „История на Беловското въстание през 1876 г.” (1887), „Злочестата девойка” (трагедия в три действия, сп. „Дума”, 1890 г.), „Старини” (историческа повест, сп. „Дума”, 1890, публикувана анонимно), „Червената кула” (исторически роман, сп. „Дума”, 1891, публикуван анонимно), „Нерон и ласкателите му”, „Катул и Лезбия”, „Жубреза” (повест, публикувана анонимно в сп. „Разум”, 1893 г.), „Тунеядци” (роман), „Столичните вампири” (роман), „В зори” (роман, печатан анонимно в сп. „Разум”, 1893 г.), „Исус според съвременните му светски историци” (1897, под псевдонима Любомир), „Баба Христовица” (новела), „Последно правосъдие” (новела), „Съвременни герои” (новела) - всички печатани под псевдонима Любомир в сп. „Дума” през 1890 и 1891 г.; „Черните души” (сатирична повест), „Викът на безсребърниците” (новела), „Околовръст Алпите” - пътни бележки от Европа, „Нашите планини и реки. Древнотракийска география”, „Зачатките на българската история”, „История на древните траки от новокаменния период до цар Борис. Зачатки и растеж на арийската цивилизация” (I - 1911 г., II - 1912 г.), „Евстатий Пелагонийски” (1929). Ръкописите на много негови произведения, готови за печат - „Новият пролом” (стихосбирка), „Ангел и Роза” (повест), „Приключенията на софийския философ” (повест), „Картината на Любовта” (исторически роман), „Юридически разбойници” (повест) и други изгарят заедно с къщата на Владикин през една нощ, когато той е в София заедно със семейството си. Племенник на българския възрожденец митрополит Евстатий Пелагонийски. Съпруг на Мария Морфова - сестра на известната оперна певица Христина Морфова. Баща на професор Любомир Владикин. В последните дни от живота си работи върху своя програма-проект - „как да се облекчи злото и как да се помогне на измъчения български народ отново да намери своите могъщи творчески сили”. Умира през късната есен на 1918 г. в родното си село. През 2010 г. издателство „Хелиопол” преиздава книгата му „История на древните траки от новокаменния период до цар Борис”.
Публикации:
Поезия:
СЛЕДСМЪРТНА АНТОЛОГИЯ/ брой 101 декември 2017
За Никола Владикин: