МАРТЕНСКИ НАСТРОЕНИЯ

Драго Попов

МАРТЕНСКИ НАСТРОЕНИЯ

Баба Марта. На земята
ледната кора се пука.
Из горите, низ полята
нашата младеж крилата
сладострастно си гугука.

Като тежки дипломати
бързат щъркели с експреса.
- Нови бомби! Атентати!
Кабинета се разклати! -
краска утринната преса.

Столичанка новомодна
по булварите се мярна.
Виж - и банката народна
хвърли шубата си „родна”
и стана акационерна.

Баба Марта. В нощи хладни
котараците мяучат.
Ех, че келепир ще падне
посред тез години гладни -
само заема да сключат!

——————————

в. „Маска”, г. 1, бр. 5, 11 март 1928


СЕРИОЗНИ РАЗМИШЛЕНИЯ ОКОЛО ЗАЕМА

Заема нови страсти запали -
някой се някъде смей:
- Пустите българи, уж са заспали!
Метнаха цял свят, брей!

Гърция заем сключи, не сключи,
Сърбия чака ощ ред.
Молов и Буров, кой ги научи,
дигнаха кацата с мед.

Банката щяла да кръшне в запад -
нищо не значи това!
Лудите нека по нея зяпат -
от тъй не боли глава.

Заем отнегде пипнеш ли днеска,
ставаш по-смел и юнак.
Гледай го Ляпчев - хич се не стряска -
само се смей под мустак.

Пустите българи, уж са заспали,
метнаха цял свят, брей!
Заема много глави запали -
и много каси ще сгрей.

——————————

в. „Маскарад”, г. 1, бр. 6, 18 март 1928 г.


ПОЛОЖЕНИЕТО

Злободневка

Закани страшни от колоните
на всички опозиционни вестници.
- Защо крещите и що гоните?
- Ний нова власт искаме и сочиме заместници!

Постарому мълвят из кулоарите:
- Ще падне ли, не ще ли сговора?
(На нови вълни идат студа и зимата
и плъзгаво е пак по тротоарите.)
А ясно се чува сред вика и говора:
- Побъркаха ни пак те, тримата!

Закани страшни из колоните
на всички опозиционни вестници.
- Защо крещите пак и кого гоните?
- Ний нова власт искаме и сочиме заместници!

Постарому мълвят из кулоарите
и викат всички опозиционни вестници -
и плъзгаво е пак по тротоарите. -
И тъй нататък - години веч и месеци.

——————————

в. „Маска”, г. 1, бр. 3, 26 февруари 1928 г.


КАКЪВ Е ТОЗИ ШУМ?

Какъв е този шум, какъв е този гмеж,
какво е туй вълнение?
Пак бомби, атентати или пък метеж?
- Не, брате. Земетресение!

Земята се тресе и сгради се събарят.
Избликват извори, рушат се планини.
Под техните нозе пъкълът се разтваря
и гинат градове под прах и съсипни.

Душата вопие. Умът е помрачен
и гаснат всичките желания.
Ще съмне ли за нас пак мирен, светъл ден,
ще секнат ли за нас безумните страдания?

Какъв е този шум, какъв е този гам?
Пак ново ли земетресение?
- Не, брате. Но това изглежда малко срам:
цените на пазара са с ново повишение!

——————————

в. „Маска”, г. 1, бр. 15, 20 май 1928 г.

Стиховете са подписани с псевдонима Драгиша П.