КОЛЕДНА ЕЛХА

Атанас Бакърджиев

Митко седеше в затоплената стая и с радост помагаше на майка си при окичването на коледната елха. Друг път Митко не се свърташе вкъщи. Научеше ли си уроците, напишеше ли си домашното упражнение, той тоз час грабваше шейната си и право на пързалката.

Днес Митко предпочиташе да бъде вкъщи, както неговата майка му каза, ако през този ден бъде добър и послушен, то и през цялата година ще бъде най-добрият ученик.

А довечера, като си прочете молитвата, преди да си легне и се помоли на дядо Коледа, той ще му донесе всичко, каквото пожелае. А пък Митко имаше много неща да пожелае. Той с нетърпение чакаше по-скоро да мръкне и да си пожелае разни играчки.

И наистина, на другия ден, когато ранобудните коледари запяха под техните прозорци, Митко отвори очи от сън и първата му работа беше да погледне към коледната елха!

И какво чудо! Всичко, що бе пожелал, дядо Коледа го бе окачил на коледната елха.

Митко заскача от радост. Когато вече съвсем се съмна, майка му даде да си облече най-новите дрехи. Митко бързаше да излезе на улицата и се похвали на своите другари.

——————————

в. „За нашите деца”, бр. 1, 1937 г.