СЛОМЕН ЖИВОТ И НЕПРЕКЛОННА ОРИС

Никола Инджов

На 21 септември 2016 година чрез Агенция „Блиц” бе разпространена следната информация:

„След няколко тежки операции за едва шест месеца животът се превръща в истински ад за прочутия поет и преводач Андрей Андреев. Първоначално писателят постъпва в болница за операция на коремно-бедрена артерия, а известно време след това отново ляга под ножа заради проблеми с простатата. Всичко минава нормално, но на петия ден след интервенцията започват артериалните проблеми, пише в. “България днес”. Андрей Андреев добавя, че след четири операции на петия път се наложило кракът му да бъде ампутиран, а след ампутацията претърпява още интервенции, за да зарасне раната. В момента с мен работи рехабилитаторка, която се грижи за възстановяването ми” - разказва Андреев за нелеката си съдба. “Протезата ще ми струва 15 хиляди лева. Аз няма откъде да ги взема тези пари, знаете, че поетите в наше време нямат големи доходи. Надявам се добри хора да ми помогнат, за което ще съм безкрайно благодарен. Толкова болка изживях, че не знам как съм оживял” - допълва разстроено поетът, който е тазгодишният носител на националната награда на Съюза на българските писатели “Георги Джагаров”. Призът, представляващ пластика на златно перо, получи неговата дъщеря Гергана през юли т.г., тъй като Андреев бе в болница. Преди много години именно Георги Джагаров е изпратил младият Андреев да учи в престижния Московски литературен институт “Максим Горки”. През годините Андреев е автор на няколко стихосбирки и един от най-добрите ни преводачи от руски. Носителят на редица литературни награди е първият, превел за българския читател редица руски автори като Владимир Соловьов, Константин Балмонт, Евгени Евтушенко и др. Редица колеги на поета са се заели с благотворителната кампания за събиране на средства за протезата, от която Андреев в момента се нуждае. Писателят Никола Инджов е сред първите, подали ръка на колегата си, с когото са близки от години. “Има много хора в България, за които тези пари не са много, но за българските поети са непосилни. Ето защо аз реших да направя всичко по силите си за един от най-добрите ни преводачи. Той е много сериозно явление в нашата литература и сега има нужда от нас” - сподели Инджов. Близките и приятелите на поета вече са се заели сериозно с каузата си.
Има и специално открита банкова сметка за дарения за Андрей Андреев, с които всеки може да помогне: Банка ДСК ЕАД IBAN BG97STSA93000023848607BIC STSABGSF”.

…Колегите на Андрей Андреев реагираха с присъщ за художественото съзнание спонтанен рефлекс като му носеха пари на ръка - всеки според своята мижава пенсия и своите нищожни хонорари.

Дадоха своята лепта Съюзът на българските писатели, оставен в тия враждебни за книжовността времена извън всякакви държавни субсидии, членове на авторският кръг на сп. „Везни”, земляците на поета от парламентарната група на БСП.

Определени надежди бяха свързани с очакванията някой заможен наш съвременник да се трогне от злощастието. И - о, Боже всевишни! - колегата ИП съобщи, че солиден гръцки бизнесмен с алъш-вериш в България е проявил интерес, дори е предоставил имейл за връзка. Грък - грък, казахме си с Андрей, византиец ли, ромей ли - няма значение, нали е от родината на Омир, по какво друго да му личи?

На насрочената среща в модерен софийски офис отидох аз. Носех двата тома избрани творби на Андрей Андреев с автограф за благодетеля, и за всеки случай - една моя книжчица с документален сюжет за българо-гръцко взаимодействие по егейското крайбрежие при спасяването на евреите. Също с предварително написано благодарствено посвещение.

Само че благодетелят го нямаше, тъй като точно в тоя час и точно на тоя ден бил зает с други важни дела. Прие ме упълномощена от него служителка с облик на хубаво гледана жена и самочувствие на високопоставена непосредствена съратница.

Аз си знам, че с моето късогледство, с моите старомодни одежди, с моето неумение да се пазаря не предизвиквам кой знае какво страхопочитание у богатите хора, отново в което ме убеди погледа, след който тя пренебрежително си позволи да ме изслуша.

Все пак в представянето на литератори и литературни дела ме бива, та убедително изрекох няколко думи за поета, за мястото му в съвременния литературен процес, за значението му като преводач на руска поезия.

Обаче доста неуверено промълвих, че протезата май струва около десетина хиляди лева, че ние още не знаем окончателната цена, но че трябва да ги съберем тия пусти пари. И така нататък. Тук ми бе казано да им дам време да помислят, пък да им се обадя след седмица - две.

Как завърши всичко това?

Ами как, богаташите изглежда адаптираха собствената си представа за поезия към духовната своя посредственост извън сферата на бизнеса и след няколко уклончиви разговора окончателно прекратиха контактите с мене. С други думи, отхвърлиха първоначалното си намерение да помогнат. Какъв ти тук Омир, какъв ти тук Андрей Андреев, а отгоре на всичко и някой си самозван адепт на слепия певец на Троянската война…

Да бяха само богаташите…

Злочестината на Андрей се поочерта с истински размери, когато в съзнанието му логично започна да натежава информацията за общественото меценатство, особено активизирано около новогодишните празници.

Обществото, което не може да намери пари за един поет, изхвърля милиони левове към мис и мистър всякакви спортисти, които по начало са на щедра държавна бюджетна издръжка от Олимпиада до Олимпиада, от световно първенство до световно първенство, от балканска купа до балканска купа. Или от един панаир на суетата до друг панаир на суетата.

Изброявам случайно подбрани примери. Така или иначе, изяснява се принципът - награждава този, който възхвалява. Спортни журналисти пробутват третостепенни играчи, стига да са от отбора, на който симпатизират. За да възнаградят себе си - не на състезателния терен, а в изкрънкването на пари за поредната спортна класация, лишена преди всичко от спортсменския дух. Ах, тези спортни журналисти, възвисили своите директни репортажи до сакрални лингвистични изрази като „На първо четене няма гол”, „На първо четене той бе в засада”, „На първо четене съдията отсвири ситуацията”… И не се учудваш, като им видиш публиката - всички наметнати с националното знаме, всички ревящи „Българи-юнаци”…

…Откакто се залежа Андрей контактувам всекидневно с него. Свидетел съм как сегашните физически изпитания му припомнят страдания от несходно естество, той като че ли търси опора в миналото си.

В разговорите ни сутрин често споделя, че сънува родната си Раковица в сняг или слънце, планинския склон към манастира. Майка си, която като че ли се вглежда и досега към неговите пътища и сякаш проумява, че той вече не може да крачи по тях.

Там главна фигура е баща му Георги Андреев. Ремсистът, който отива доброволец на фронта през Втората световна война, завръща се и продължава живота си като селянин - орач, сеяч, механик на всякаква селскостопанска техника. Тогава Андрей провижда поезията, тъй като баща му знае наизуст стиховете на Ботев, декламира ги по селски седенки и у дома около празничните трапези вместо молитви.

Постепенно приучава Андрей към четене на нашата литература - Иван Вазов, Пенчо Славейков, Гео Милев, Никола Вапцаров, Пеньо Пенев. И към не по-малко важното - да възприема българската литература като история на българина, неподправена от политически и идеологически схващания.

Неочаквано за мнозина, освен за семейството, в ония години на привидна социална хармония бащата подава заявление за напускане на Българската комунистическа партия поради несъгласие с култовските методи на действие на село.

Местните партийни водачи не приемат заявлението, но свикват събрание, на което Георги Андреев бива изключен от партията не по неговото, а по тяхното искане. Заради заявлението, което сам е подал…

И го изгонват от работата му като механик в кооперативното стопанство. Светът на Андрей се стеснява и стъмнява. Бащата намира работа далече - далече. В мина край родопското село Михалково, в мина край черноморското село Росен.

Навсякъде след него обаче върви Доносът. Навсякъде приет, той се оказва отвсякъде гонен заради проклетия Донос. Най-накрая Георги Андреев намира работа като свинегледач във Видин, приютен при свинете от негов фронтови другар.

Когато и там пристига Доносът, този фронтови другар отива в окръжния комитет на партията във Видин и заявява, че ако Георги Андреев трябва да напусне свинефермата заради Доносът, той напуска партията - и хвърля партийното си удостоверение на масата на партийния лидер!

Партийният лидер е Петър Младенов - най-младият тогава първи секретар на окръжен комитет на БКП, по-късно - най-младият член на Политбюро на БКП, по-късно - най-младият министър на външните работи на България, по-късно - първият президент на Република България.

В скоби, него също го стигна Доносът от предишните деятели във формата на фалшифициран кинокадър, направен от техен агент за специални поръчки.

Времената са станали други, бащата е освободен от подозренията, връща се на село и доживява живота си в горчиви размисли. По време на първите избори след промените е на легло с инсулт. Андрей е неотменно до болничното му легло и се налага да гласува от негово име. За кого да гласувам, пита той. И бащата отговаря - „За партията”!

От него за Андрей остава и един здрав и дълъг според високия родов ръст бастун, с който поетът и досега се подпира като с най-надежда патерица.

Пак в скоби казано, една симпатизираща на Андрей поетеса при неуспешното търсене на каквато и да е подкрепа каза, че неговата голяма грешка е била, че не се е отказал от левите идеи. „Това са идеите на баща ми, на моя съзнателен живот!” - отговаря Андрей.

Днес често ми напомня тези свои думи, тъй като животът се препълни с ренегати и отстъпници именно от левите идеи. Отстъпници от други идеи няма, разсъждава Андрей, други идеи в отрудена и измъчена България за нас е нямало.

Не отминават без Доносът и видинските години на поета, когато той е назначен на работа в читалището. Доносът го обвинява, че пишел стихове в работно време.

Той продължава да пише, в душата му съзрява първа книга, мечтае за висше образование по литература. Доносът свиква ръководството на читалището, което се произнася дълбокомислено, че може да пише стихове в читалището, но към края на работното време, десетина минути преди дванадесет на обед, достатъчно е…

В края на краищата проницателният Георги Джагаров го измъква от зоната на Доносът и го изпраща да учи в литературния институт „Максим Горки” в Москва.

Но Доносът чие дело е в края на краищата? Андрей вече може да направи своето заключение, че срещу баща му, срещу него стоят хора, изостанали от времето си, сърдити на народа си, досадни с единствената си истина за света.

Какво изразително малоумие, както би казал един интелигентен и странен публичен тип. Какъв красноречив идиотизъм - казва Андрей.

В края на тези бегли почти дневникови записки повтарям, че поетът Андрей Андреев за мене е олицетворение на сломен живот и непреклонна орис.

И не само за мене.