ПЛАНИНСКА ВЕЧЕР

Симеон Маринов

Вечерта спокойно пада
в глъхналата планина,
откъм сочната ливада
лъха ведрина.

Сякаш тия буки стари
тънат в сребросинкав дим.
Над планинските чукари
трепнаха звезди.

Вятърът прибра крилата,
заструи се тъмнина,
гледа плахо от гората
кротката сърна.

Скоро месецът полази
по небето, виторог.
Приказка ли там разказва
горският поток?

Нейде птица се обади,
скри се младата сърна,
а от росната ливада
лъха ведрина.

——————————

сп. „Венец”, кн. 5, 1942-1943 г.