ЛЯТО

Георги Сърненски

През утрото на ново топло лято
жътварките запяха с весел глас,
а пълният и зрял пшеничен клас
в ръцете им се люшка като злато.

Пречистено поглежда ги небето
със погледа на ангелски очи,
а слънцето посипва с жар-лъчи
главите им, горите и полето.

На пладне чак в приспиваща умора,
жетварите изправят морен кръст,
насядат върху спарената пръст
и жаждата убиват с таратора.

Под сенките във тучните полянки
почиват си след туй във кротък сън
и никъде ни глъчка, нито звън,
ни шум от лист, ни звук от млади гранки.

И после пак забързва, всеки с време,
да жъне, да вършей, да прибере,
че идва ден отново да оре
и хвърли във земята ново семе.

——————————

в. „Барабанче”, бр. 14, 1938-1939 г.