ДВЕ СЕСТРИЦИ

Панайот Петров

ДВЕ СЕСТРИЦИ

На морский бряг разбита, жалка
рибарска лодка се спотайва;
до нея вярна дружка малка,
за път готова - я окайва:

- Сестрице мила, съкрушена,
защо се даде на вълните?
Рибарят твой къде се дяна?
В безкрайни шир, ил в дълбините?…


НА МАЛКИЯ РИБАР

Ти малък си, но в твоите очи
на стар моряк безстрашието личи.

Ти вихрено лопатите въртиш,
срещу вълните сам-самин летиш.

С коси-коприна вятърът играй;
как нежно слънце родно в тях сияй!…

Дете, аз виждам: в зеници-ефир
мечта люлееш за незнаен мир…

Лети на лодка бащина и пей.
Мечтата - ех - тя скоро ще узрей!

Тогаз, кат птичка с дигнати криле,
ще литнеш по безкрайно ширине…

Но… с майка сбогом да си вземеш ти
недей забравя, рог щом проехти!…

——————————

сп. „Венец”, кн. 10, 1912 г.