МАЙКА

Виолино Примо

МАЙКА

Тъмно було веч надвисна
над горите,
мрак припадна и затисна
равнините…

Нощни ветрец плахо трепна
и полъхна,
всичко живо морно легна
и отдъхна…

Всеки вкъщи си почива
и заспива,
майка клета не заспива,
не почива,

тихо люлчица люлее
търпеливо,
а кандилцето мъждее
треперливо.

Тя над чедо си болнаво
се навежда,
па въздиша мълчаливо
и нарежда,

и ридае… и поглежда
към небето:
„Пожали ми, мили Боже,
ти, детето!

——————————

сп. „Светулка”, кн. 8, 1919 г.


МОМЧЕ ГОРНЯНЧЕ

Весело момче горнянче
два си воловци караше,
писана колца водеше
и киселички возеше,
возеше, та продаваше…
Чуло е свирка, че свири,
тирнало двата воловци,
двата воловци - в доловци,
а пък колата - в шумаци,
в шумаци - сухи търнаци.
Че се на хорце хванало,
хванало и провикнало:
- Тичайте, вълци, в доловци,
изяжте двата воловци,
киселичките продайте,
мами парите продайте.
Много й здраве носете!
На татко хабер сторете:
- Като се свърши хорото,
пак ще си дойда в селото!

——————————

сп. „Светулка”, кн. 4, 1935-1936 г.