ЕДНО ВРЕМЕ

Виолино Примо

(народна приказка)

Дядо Господ, като ходил по земята, впрегнал два вола, отишъл на нивата и почнал да учи хората как да орат. Орал що орал, уморил се и седнал да си почине. В това се примъкнал Кумчо Вълчо и изял единия вол.

Дядо Господ хванал вълка, впрегнал го при другия вол и почнал пак да оре.

Вълчо се напъвал, напрягал се, а старият вол постоянно го мушкал в ребрата с острите си рога. Най-сетне Вълчо, съсипан от умора, легнал на нивата с изплезен език. Дядо Господ го пуснал.

Оттогава и до днес Кумчо Вълчо се плаши от остри рога… и криво рало…

——————————

сп. „Светулка”, кн. 2, 1921 г. Подписано: Виолинко.