РОМАНТИЧНА БЪРКОТИЯ

Анатолий Петров

В Дома за стари хора, разположен в гориста местност в покрайнините на провинциалния град, живееха мъже и жени на преклонна възраст, с различни професии, образование и възпитание.

Едни - бъбриви, говорещи на висок тон, други - замислени, умърлушени, мълчаливи, подпирайки се на патерици и бастуни. Редуваха се тъжни и весели събития. Тъжните бяха, ако не всяка седмица, то през седмица някои се преселваха в отвъдното.

Живите коментираха, дали думата му ще отлети в рая, или ада. В такива случаи някой правеше важно заключение: „Божа работа”.

Веселото беше, дето бивши лелички в детски градини се представяха за детски учителки. Санитарки в болници - за медицински сестри. Бивша сервитьорка, алкохоличка - за лекар-неврохирург, а гледач на кокошки-носачки - за партиен секретар.

Сред обитателите на дома живееше интелектуалецът Антим Раховенски. Връстник и земляк от Северозапада на големи български писател Йордан Радичков, той често казваше: „Де да беше жив сега Радичков, да поброди тук из публиката, ще напише не само „Суматоха” и „Ние, врабчетата”, но и „Бъркотия” и „Ние, свраките”.

Един ден, в който Раховенски вървеше по коридора, непозната му възрастна жена, начервена, напудрена, с боядисана коса и два бастуна го попита:

- Господине, ти какво си работил?

- Аз бях калугер - отговори й той.

- Защо си напуснал?

- Хвърлих расото защото станах балетист в Софийската опера.

- О, тъй ли? - учуди се жената и продължи: - Преди години те гледах по телевизията, как подхвърляш балерината, после тя ти седне на рамото полугола, а ти - по долни гащи.

- Тъй нареждат режисьорите. Гледала си ме в балета „Лебедово езеро” от Чайковски. Вълшебна музика!.. - каза Раховенски.

- Имаш ли имоти? - поинтересува се тя.

Раховенски нямаше никакви имоти, но важно изрече:

- В столицата имам апартамент, в Монтана гарсониера и дворно място в монтанско село.

- Личи по дрехите ти - каза жената.

- Госпожо, желая Ви здраве, пари, щастие и много любов! - пожела й Раховенски.

- Какви ги дрънкаш? На деветдесет години съм станала и за разлика от някои други жени тук, чужд мъж не знам какво е.

- Дай Боже отсега нататък да опознаеш ласките на чуждия мъж! Искрено ти го пожелавам! Пушкин е казал: „На любовта всички възрасти са покорни”…

- Господ да го убие! - гневно изрече жената и замина.

В следобеда на този ден, на пейката в двора, Раховенски и архитект Цалов оживено разговаряха. Като стана, за да си тръгне, Раховенски на висок глас изрече:

- Луканката е пълен боклук.

Жена, седнала на близката пейка го чу. Стана и хукна към служителката в дома Хортензия Луканова. Каза й, че Антим я нарекъл „пълен боклук”. Още същия ден Раховенски забеляза, как споменатата служителка го среща, отминава с присвити очи и зловещ поглед, който от векове българинът нарича „мръсен поглед”, и това в продължение на дни.

Веднъж той я спря и попита:

- Уважаема госпожо, какво лошо съм Ви сторил, за да демонстрирате с очите си презрение към моята личност? Световна мъдрост гласи: „Живей, без да мразиш. Мразят само слабите.” Ако в миналото за културата на една страна се е съдело по количеството изразходван сапун, днес се съди и по отношението към старите хора…

- Нарекъл си ме пълен боклук - сепна се тя.

- Попитайте архитект Цалов! Говорехме за науката браматология, наука за храненето и диетологията, развита от български учен Ташев, професор в Медицински университет в София. Тогава казах - луканката е пълен боклук. Съдът не вярва на една жена, а на неоспорими доказателства…

- Може да е и недоразумение - съгласи се тя и попита: - Какво ще правиш с имотите си?

- Ще ги подаря някому. Халал да са му! Но първо ще цитирам царската дума: „Като му дойде времето”. Позволете да Ви направя забележка: когато се обръщате към нас на разни събрания, моля, използвайте обръщението „Дами и господа”, а не „Драги домуващи”, защото домуващи са кучетата, котките, гълъбите и врабчетата, а ние сме хора, равноправни граждани на Република България. Обръщайте се към нас не на ти, а с Вие, тъй както ние се обръщаме към Вас…

Луканова го изгледа въпросително и замина.

В страната се вихреше суматохата за Парламентарните избори. В дома живееше бившият арматурист Благомир Безнешки. Той извести на публиката, че с приятели - съмишленици основават политическа партия, която да обедини крайнолевите и крайнодесните избиратели. Нечувано и невиждано за световната политика. Беше сигурен, че ще стане депутат и половината от депутатовата заплата ще дарява за болни и бедни. Съмишленик от дома всеки ден му викаше:

- Слава на нашата партия!

- Слава! - отговаряше Благомир.

Парламентарните избори минаха, обаче за тази партия нищо не се чу. Благомир не стана депутат, ала запази мечтите си за светло бъдеще. И то се случи. В попаднал му вестник, преглеждайки тиража на Тото 2, 6 от 49, разбра, че има улучена петица, а печалбата е над две хиляди лева.

Новината стана достояние на всички. С парите от наскоро получената пенсия, Безнешки накупи напитки, бонбони, сокове. Черпеше хората наред за късмета си. Беше пресметнал, че разходите за черпелъка ще се покрият от парите, горницата на двете хиляди лева, които спечели.

В двора до оградата имаше пейка, която обитателите на дома наричаха „Пейката на влюбените”. Тази вечер на нея седяха Благомир и приятелката му Лилияна Паункова. Обмисляха как да подредят бъдещето си.

Тя предложи да се съберат и заживеят на семейни начала, популярно явление в държавата. Подадоха молба до администрацията на дома и молбата им бе уважена, като Безнешки се настани в стаята на Лилияна. Булката пожела да се състои венчален ритуал, обаче това нямаше как да се случи, защото нямаха сключен граждански брак.

На помощ се притече приятелката на Лилияна, Катеринка, Съобщи й: в дома живее бивш калугер, който знае церемонията на венчавката и в тесен кръг ще извърши бракосъчетанието тъй, за по-голяма тържественост.

Кумове ще бъдат Катеринка и Нягол Попчевски, който е от попско потекло. „Калугерът” Антим Раховенски с радост прие поканата да извърши венчавката. Поръча на Катеринка да оплете два венеца от брезови клонки, на тях да закичи две бели панделки, да намери пешкир, на който да стъпят младоженците, а събитието да се запази в пълна тайна. За венчавката да се донесе и чаша с червено вино. Насрочиха венчавката в съботната вечер, ден на православна светица, мъченица.

Младоженецът - късметлия реши в този ден да отиде в тотопункта, да получи спечелените пари и зарадва булката.

Служителката в тотопункта дълго разглежда фиша. Каза, че петицата с улучените числа е от предишния тираж, в който клиентът не е участвал. Затвори гишето и излезе. Смачкан от несполуката си тръгна и Благомир. Нито жив, нито умрял се упъти към дома. Влезе в стаята, опъна се на леглото и зачака времето за венчавката, с надеждата тя да му донесе друг късмет.

В девет часа вечерта пръв в стаята на Лилияна влезе Раховенски. След него дойдоха кръстниците, а последен младоженецът.

Венчаващите се стъпиха на пешкира, кумовете застанаха зад тях и церемонията започна. Проехтя баритоновия глас на Раховенски:

- Со страхом Божий верою и любовию приступите…Благословен Бог наш всегда нине присно и во веки веков… Спаси Господи люди твоя и благослови достояние твое… Венчается рабиня Божия Лилияна на раб Божий Благомир… И сотвори ему вечную памят… Вечная памят,,,Вечная памят…Слава тебе Господи, слава тебе…

- Как хубаво пее човекът - прошепна Катеринка.

- Ако е останал калугер, сега да е владика - отвърна и Нягол.

Раховенски сложи венците върху главите на младоженците, а кумовете ги размениха три пъти.

- Скъпи младоженци, щастливото бъдеще е пред вас! Честито! - пожела им Антим.

- Пък ако се сдобиете с дете, ще го кръстим, ако е момиче - Катеринка, момче - Нягол - рече Катеринка и излязоха.

- Какво щастие! - възкликна Лилияна

- Да бе, да бе, да бе - отвърна й Благомир.

От касетофона прозвуча танго и двамата затанцуваха. По едно време Лилияна попита къде са парите от тотото?

- Станала е грешка. Петицата е в предишния тираж, за който не съм пуснал фиш. Заблудил съм се. Та какво съм гледал във вестника с ушите си кьорави?!

- Жалко! - тъжно изрече булката и продължи: - Сега ще те сполети друго щастие…

Брачната двойка продължаваше да танцува. След всяко изтанцувано танго, младоженецът изпиваше до дъно чашката с ракия. За следващото танго той коленичи, целуна ръка на Лилияна и затанцуваха. От касетофона прозвуча „Погребален марш” от Шопен, но двамата продължаваха да се въртят в ритъма на тангото.

Младоженецът вдигна булката на ръце, пожела да я понесе из стаята и да я стовари върху леглото. Силна болка го преряза в кръста, той извика и я изпусна на пода. Тя стана, ала младоженецът стоеше прегърбен, пъшкаше и охкаше. Домъкна го едва - едва до леглото. Той я помоли:

- Налей ми чашка ракия, тъй болката ми ще отмине!

Лилияна му наля ракия, Благомир я изпи, легна на рамо, пъшкайки и охкайки заспа, захърка.

През нощта Лилияна не мигна. Седеше на стола, придремваше, чакаше по-бързо да се съмне. Като се развиделя, закрещя:

- Марш оттук! Пияница! Непрокопсаник! Вън! - и го избута през вратата.

Пострадалият младоженец изпратиха в болница. След лечението го насочиха към психиатрична клиника, където следите му се губят.

… В мрачния следобед на „Пейката на влюбените” седеше китаристът Веселинко, също обитател на дома. На отдалечена пейка срещу него седнаха булката Лилияна и кумата Катеринка.

Като ги видя, Веселинко взе китарата и запя:

- Аз съм Благо, хубавецът, дъртият ерген, в дома за стари хора няма друг като мен. Влюбени са в мене всички бабички и хубавички…

Като го чу Лилияна се развика:

- Бъркотии, проклети бъркотии…

- Само бъркотии на този свят - добави Катеринка. Двете станаха.

Веселинко продължаваше да пее:

- Бъркотийо драматична, ти сърцето ми плени, в душата ми страдална светят твоите добрини…

По пътеката се зададе Раховенски. Викна на китариста:

- Пей за романтична бъркотия, а не за драматична! Шекспир е казал: „Светът е сцена, а хората - артисти”. Ех, да беше жив сега моят земляк Йордан Радичков! Как хубаво щеше да ни издокара…

- Или еврейският писател Шалом Алейхем с неговите разкази “Пътници в трета класа” - додаде Веселинко.

- Италианска пословица гласи: „Намокрената от дъжд невяста бива сто години щастлива”. Ето дъждът мокри бягащата невяста и тя сто години ще бъде щастлива… - рече Рахеновски.

Сред мъжете в дома госпожа Лилияна Паункова си търсеше нов съпруг, но преди това проверяваше кой каква пенсия получава.