МЛАД ЮНАК
МЛАД ЮНАК
Коня яха в равна друма,
коня доралия,
и на коня тихом дума
млад юнак делия.
- Бягай, коньо, теб се моля,
бягай с всичка сила,
че ме чака мен отколе
мойта майка мила.
- Денем-нощем мене чака,
чака да ме зърне, -
за утеха син - юнака
нежно да прегърне.
——————————
сп. „Пчелица”, г. 2, кн. 2, 1 февруари 1915 г.
ПРОЛЕТ
Под трънака голи -
ранното кокиче
гледа ни приветно -
радостно наднича…
Тъй само саминко
как ли се решило?…
Пролет веч настъпва -
било що е било!..
——————————
сп. „Пчелица”, г. 2, кн. 5, 1 май 1915 г.
И ПАК СЕ ВЪРНА ПРОЛЕТТА
И пак се върна пролетта,
отново птичките запяха,
на шир от модра висота
лъчите трепетно огряха…
Цъфнаха билки и цветя,
отново всичко се събуди,
трептят дръвесните листа,
в простора хвъркат пеперуди.
Надол из горския усой
се спущат вадички пенливи.
Бръмчат пчелици безпокой
из китно цъфналите сливи.
И пак се върна пролетта,
И всичко радостно сияе.
Как хубав, чуден е света -
опит от пролетна омая!
——————————
сп. „Пчелица”, г. 2, кн. 6, 1 юни 1915 г.
АПРИЛ
Баба Марта мина,
младият Април
нежно се усмихна
с поглед ясен, мил.
Чудно вред полето
е постлано с злак,
цъфна веч лалето,
жълти кукуряк.
С младички листенца
лесът се покри,
птичките гласенца
кършат от зори.
А отгоре в ясно
модри висоти,
слънцето прекрасно
радостно трепти!…
——————————
сп. „Пчелица”, г. 2, кн. 7, 1 юли 1915 г.
МАЙСКО УТРО
Как е чуден, необятен
утренният майски шир,
как е дъхав и приятен
нежно трепетни зефир!…
Как на птичките крилати
сладко-звънки глас ехти,
как с лъчи пък чудно злати
ясно слънцето блести!…
Майско утро, - дар чудесен
озарено с красоти,
майско утро - чар небесен,
колко хубаво си ти!…
——————————
сп. „Пчелица”, г. 2, кн. 9-10, 1 септември 1915 г.
НОЩ
Тихо, кротко на земята
морен сън се зацари,
а отгоре пък луната
я вълшебно озари.
В сладка дрямка упоени
непробудно всички спят,
от ветреца полюлени
листовцете си шептят.
С трепет звезди се показват -
в небесни ведър шир, -
сякаш приказки разказват -
за далечен чуден мир…
——————————
сп. „Пчелица”, г. 2, кн. 9-10, 1 септември 1915 г.
ПОЛЮЛЕНИ-РАЗЛЮЛЕНИ
Полюлени-разлюлени
кат в море вълни игриви,
пълни класове навеждат
златно-янтарните ниви…
Тъмни класове - надежда,
в спорен труд - добра награда,
Боже благи, опази ги -
влей в сърцата ни отрада!…
——————————
сп. „Пчелица”, г. 2, кн. 11-12, 1 ноември 1915 г.
МАЛКИЯ ЮНАК
Имам новички ботушки,
имам нов калпак,
нека зимните вихрушки
да завеят пак.
Имам здрави ръкавички,
топличък сюртук,
нек снегът се на звездички
сей безспирно тук.
Щял да дойде с Баба Зима
люти Дядо Мраз,
казват: щяло би да има
грозен студ по нас.
В топли дрехи и ботушки
що ще стори мен,
с свойте бури и вихрушки
Дядо Мраз студен?…
——————————
сп. „Пчелица”, г. 4, кн. 1, 1 януари 1919 г.
СНЕЖИНКИ
Снежинчица запитва
снежинките безчет:
- Защо сме се родили
на тоя Божи свят?
Снежинките отвръщат
изкупом до една:
- На нивите посети
ний носим топлина!
——————————
сп. „Пчелица”, г. 4, кн. 2, 1 февруари 1919 г.
ПРЕДПРОЛЕТ
Започна вече от небето
по-силно слънцето да грей,
в лесът, в гората и в полето
наскоро грозда ще запей…
Ей там, свенливо под шубрака
кокиче радостно се смей,
и скоро щърка ще затрака,
ветрецът топъл нежно ще повей…
Ще заперпелкат като луди -
насам-натам безброй, безчет
оси, пчелици, пъстри пеперуди
ще кацат вред по дъхав цвят.
Ще дойде пролет с песни, с радост
из път посипан с злак, с цветя
и нов живот изпълнен с младост
ще зацарува във света!…
——————————
сп. „Пчелица”, г. 4, кн. 3, 1 март 1919 г.
ПРОЛЕТ
Спряха вече зимни хали,
няма студ и мраз,
топла пролет, с бузи али,
иде пак при нас.
Вред небето се изясни -
слънцето сияй,
идат птички сладкогласни
от далечен край.
Идат, идат на верига
жеравите пак,
ето иде и пристига
щъркът дългокрак.
По нивята, по полята
в младите гори,
вредом цъфнаха цветята -
нов живот цари!
Пролет! Пролет! Колко сладост
нам донисаш ти,
колко песни, смях и младост,
колко красоти!…
——————————
сп. „Пчелица”, г. 4, кн. 4, 1 април 1919 г.
МАЙ
Мойта майка
пролетта,
мен роди ме
с красота.
Та затуй съм
гиздав аз,
със усмивка
чист елмаз.
И със поглед,
що сияй,
от чаровност
като рай.
Гдето ази
се вестя,
нося песни
и цветя.
С радост, щасте -
благодат,
аз заливам
целий свят…
——————————
сп. „Пчелица”, г. 4, кн. 5-6, 1 май 1919 г.
МАЙЧИНА ПЕСЕН
За почивка време стана,
вред царува тишина,
Сънчо милий от Балкана
ето иде нани-на!…
Той под нашта бедна стряха
сладко ще те залюлей,
и на съня за утеха
на теб песни ще да пей.
Спи ти, сине мой прекрасни,
майка ти над тебе бди,
над теб също в ширът ясни
бдят и будните звезди.
- Милчо е момче послушно -
помежду си те шептят:
хубаво и добродушно,
спи, когато всички спят.
——————————
сп. „Пчелица”, г. 4, кн. 7, 1 юли 1919 г.
НОВА ПЕСЕН
Стига ежби, стига свади,
стига кървави войни,
ей зората се подаде,
идат вече нови дни!..
Скоро всички ще огрее
слънцето на новий свят
и в сърцата ни ще влее
сладка радост-благодат.
Мир и сговор ще поникнат
между всичките врази.
Стига, братя! - ще да викнат,
стига кърви и сълзи!
Стига чезнеха в несрети
и вдовици, и деца,
и бащи, и майки клети
със разплакани сърца!
Ето веч часът удари
всичко ний да подновим,
връз живота вече стари
новий храм да изградим!
И сплотени в едно братство
посред радости безспир,
да направим нашто царство
да е хубаво кат пир!…
——————————
сп. „Пчелица”, г. 4, кн. 8, 1 август 1919 г.
ЗИМНА НОЩ
Грозна зимна нощ е, вънка
волно вихъра лудей,
ту заплаче, ту замънка,
ту пък весело запей…
Слушам вихъра бездомни,
слушам ядния му глас,
в мисли тъжни неповолни
се унисам в този час.
Колко ли сираци клети
са остали без приют,
гладни, боси във несрети
тъй сред този мраз нечут?…
Слушам в горест аз унесен,
бликват сълзи на очи, -
спри ти, Боже, вихра бесен,
дай ни слънчеви лъчи!…
——————————
сп. „Пчелица”, г. 4, кн. 9-10, 1 декември 1919 г.
ЗИМА
В сняг полята, в сняг горите,
в лед покрити са реките.
И във къра, и във село
вред е всичко запустело.
Вихър снежен люто вее,
ледна песен вечно пее.
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 2, 1923 г.
МАЙЧИНА ПЕСЕН
Нанкай, нанкай, мой соколе,
нанкай тихо до зори!
За другар ти аз повиках
златен Сънча от гори.
Той ще долети при тебе,
тихичко ще ти запей
и с крилцата си омайни
излеком ще те обвей.
И ще склопиш ти очички -
сладко, сладко ще заспиш,
и до утре в край чудесен
ти със Сънча ще летиш!
Нанкай, нанкай, мой соколе,
нанкай сладко, мой юнак,
че навънка веч царува
тишина и нощен мрак.
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 4, 1923 г.
ГОСТИ
През морета отдалече,
през поля, горички -
ей ги идат, идат вече
прелетните птички.
Тук е щърка хубавеца
с клюна си червени,
ей го дрозда, ей скореца -
весели, засмени.
Ето идат и пристигат
наште лястовички,
славейчета и авлиги -
на орляци всички.
Добре дошли и здравейте -
познайници стари,
веселете ни и пейте -
милички другари!
——————————
в. „Поточе”, бр. 7, 1931-1932 г.
ОБЛАЧЕ
Облаченце бяло
плува във лазура -
не го плашат вихри,
не го плаши буря.
Току-що родено
в широта небесна,
пред очите наши
като сън изчезна.
В капчици дъждовни
цяло се обърна…
Свежест и прохлада
на земята върна.
——————————
в. „Поточе”, бр. 2, 1932-1933 г.
ПРИСТИГНА!
На звездички, на прашец
пада бял и чист снежец.
Дето да погледнеш вред -
бял и чист е целий свет.
Сякаш някой губер бял
по поляни е постлал,
а по сини планини -
посребрени пелени.
Вред е тихо, като в сън,
сал децата са навън.
Само те крещят със глас:
„Хей, пристигна Дядо Мраз!”
——————————
в. „Поточе”, бр. 5, 1932-1933 г.
СБОГОМ, ЛЯСТОВИЧКИ
Мина лятото благато,
есента пристигна тук -
лястовичките на ято
готвят се за топлий юг.
Сбогом, лястовички мили,
сбогом, сбогом и лек път,
живо-здраво, лекокрили,
вий стигнете в южни кът.
И на този кът далечен,
де блести реката Нил,
занесете в дар сърдечен
наший поздрав скъп и мил.
А на пролет пъстроцветна
ний - след дните зимни, зли -
ще ви срещнеме приветно
с нашето: „Добре дошли!”
——————————
в. „Поточе”, бр. 1, 1933-1934 г.
ЗИМНА КАРТИНА
Вредом чуден сняг се стели
по полята неми,
сякаш че са нацъфтели
бели хризантеми.
Няма никъде пъртина
някак да чернее,
като в хубава картина
всичко се белее.
Сал гората хе… на края -
там се мержелее…
Като в сънена омая
всичко глъхне и немее…
Вредом чуден сняг се стели
по полята неми,
сякаш че са нацъфтели
бели хризантеми…
——————————
в. „Поточе”, бр. 5, 1933-1934 г.
ПРОЛЕТ
По синий скат на Витоша красива,
по неговите черни рамена -
на Слънчо под усмивката му жива
топят се преспи - бели знамена.
От край до край околните простори
оглеждат се във модри небеса.
И виждам: ято жерави къркори,
Южнякът пей с разрошена коса.
И чувам: някой иде с стъпки живи -
от топлий юг пристига Пролетта…
Здрависват я разцъфналите сливи,
здрависват я и птички, и цветя…
——————————
в. „Поточе”, бр. 6, 1933-1934 г.
МОЙТА РОДНА КЪЩА
Тя е скромна, тя е бедна -
сиротинка съща,
може би е най-последна -
мойта родна къща.
С мъничките два прозора
и вратата ниска,
със градината и двора -
колко ми е близка!
Който иска, нека има
даже и палати,
с нашта къщичка любима
ние сме богати.
В нея с мама, с моя татко
аз щастлив живея,
дните ми текат благатко,
радост тук ме грее.
—————————–
в. „Славейче”, бр. 2, 1940 г.
