Христо Максимов

Христо Димитров Максимов - Мирчо (Хр. Д. Максимов), български писател, просветен и училищен деец, е роден на 1 (13) февруари 1867 г. в град Самоков в бедното семейство на гайтанджията Димитър Максимов и съпругата му Мариола. Брат на о. з. подполковник Стилиян Максимов. Завършва трикласното училище в родния си град, учи гимназия в Кюстендил и Лом. Учителства в Самоков (1884-1889). Публикува първите си стихотворения във вестник „Напред” под псевдонима Мирчо. Заради прогресивните си убеждения е уволнен и през следващите две години е учител в Асеновград. Там издава и първата си стихосбирка „Нова гусла”. Уволнен е и в Асеновград и се премества в Пловдив (1891), където отначало работи в книжарницата на Д. В. Манчев, а после за кратко в издателството на списание „Дума” (1890-1894) - там помества първите си разкази и първите си педагогически статии, както и стихове, преводни статии; издава четири броя на сп. „Дума”. Напуска издателството, издава списание „Целина” (1892-1895), орган на основаното от него дружество „Селски приятел”, а от 1893 г. издава и списание „Учител”. За да издържа болния си баща, старата си майка, малките си братя и сестри, от 1892 г. става учител по български език в частното френско училище (колеж) в Пловдив. От 1895 г. обнародва два пъти в седмицата вестник „Учителска дружба”. Появява се книгата му с разкази и очерци из живота на народа в два тома „Тъмен свят”, публикувана под литературния псевдоним Мирчо в Пловдив през 1895 г. Издава стихосбирката „Сбирка стихотворения” (1897), между които с широка популярност е стихотворението „Учителски марш”, по което композиторът Емануил Манолов пише музика. Заболява сериозно, прекратява работата си като учител, спира и издаването на списание „Целина”. Умира съпругата му Добра. Издава обществено-педагогическото списание „Учител” (1893-1895), а като притурка към него и вестник „Учителска дружба” (1895). Останал без финансова подкрепа и лишен от сериозни сътрудници, Максимов е принуден да закрие изданията си. Премества се от Пловдив в София (1889). През 1900 г. издава първата книга на ежегоден училищен алманах. През 1901 г. издава списание „Просвета” (общо 7 броя), което продължава традициите на „Целина”. През 1901 г. е избран за училищен настоятел. Умира от туберкулоза на 13 април 1902 г. на 35 години. Баща на поета и преводача Димитър Христов Максимов (Д. Хр. Максимов).


Публикации:


Поезия:

НЯМАМ ПАРИ, НЯМАМ СРЕБРО…/ брой 100 ноември 2017