МИЛИ ХОРА, ПОМОГНЕТЕ!
МИЛИ ХОРА, ПОМОГНЕТЕ!
С дрипи цяло съм обвито,
гладно, босо - погледнете,
вие вихърът сърдито,
мили хора, помогнете!
Сняг земята вред покрива,
топло слънчице не свети,
скръб сърцето ми превива -
мили хора, съжалете!
Татко, майка аз не зная -
рано тях смъртта помете,
сам-самичък зъзна и страдая,
мили хора, помогнете!
——————————
сп. „Светулка”, кн. 10, 1909 г. Подписано: С. Д.
ПЕЙ МИ, СЛАВЕЙКО!
Пей ми, славейко прекрасен,
в тоя тих среднощен час;
пей, другарю сладкогласен,
пей, извивай чуден глас!
А пък ази, цял унесен,
скрит грижливо зад плета,
ще да слушам твойта песен
с дъх притаен на уста!
——————————
сп. „Светулка”, кн. 4, 1910 г. Подписано: С. Д.
ВЕСЕЛА ПЪРЗАЛКА
Падай, снежко,
колко щеш -
няма, няма
нас да спреш!
Ще летиме
ний до мрак,
че ледът е
още як!
Мръкне ли се -
ех, тогаз
ще се върнем
чак у нас.
Ще ни срещнат
тамо с чай,
я с гълчава…
Кой знай, кой знай!…
——————————
сп. „Пчелица”, г. 2, кн. 2, 1 февруари 1915 г. Подписано: Ц.
ПЕТЛЮ И ПЕТЮ
Петлю:
Кудкудяк, кудкудяк,
дай ми този козунак!
Петю:
Татко, татенце, със мама
в помощ тичайте и двама.
Петлю:
Мама, тато аз не знам -
козунакът ще изям.
Петю:
Чичо стражар, скоро тук -
ограби ме тоз хайдук!
Петлю:
Викай, викай, колко щеш -
козунакът ще дадеш.
Петю:
Боже-е-е.. Злополука.
Петлю:
Дай го, дай го тука!…
——————————
сп. „Пчелица”, г. 2, кн. 7, 1 юли 1915 г. Подписано: Ц.
НА РАЗХОДКА
Лай, извивай
със уста -
теб със нази
аз не ща.
Колко искаш
се дери,
роклята ми
съдери -
Лис-Лисанка
ей така,
здраво стискам
аз с ръка,
че другарки
ний сме веч
и ще идем
там далеч.
На разходка
в полски шир,
ще играем
там безспир.
Лай, извивай
глас голем,
все пак тебе
с нас не щем!
——————————
сп. „Пчелица”, г. 2, кн. 8, 1 август 1915 г. Подписано: Ц.
ЗА МАЛКО
И четирма скоро бяха
на игра,
на игра,
ала мигом дъжд пороен
тях събра,
тях събра!
Мирно, чинно под чадърът
как седят,
как седят!
И дъждецът как се лее
те следят,
те следят.
Ще поплиска, па ще секне
всички пак,
всички пак.
Ще играят до насита
чак до мрак,
чак до мрак!
——————————
сп. „Пчелица”, г. 2, кн. 9-10, 1 септември 1915 г. Подписано: Ц.
НА ЛЮЛКАТА
Люлчице ле, полюлялка,
и на нея Пенка малка;
брат й грижно я люлей
и усмихнат песен пей.
А пък Пенка ту се дигне,
та небето чак достигне,
ту пък ниско полети.
А главата й се върти, върти!…
——————————
сп. „Пчелица”, г. 2, кн. 11-12, 1 ноември 1915 г. Подписано: Цоцо.
БЕЛОСНЕЖКО
Ето иде, ето иде
цял поснежен Белоснежко,
Белодрешко
отдалеч;
чуй ни, чуй ни, Белоснежко,
не забравяй, Белодрешко,
тая реч:
„Ако носиш, ако носиш
глад, страдания и рани,
като лани,
о, тогаз
молим ти се, Белоснежко,
отмини ни, Белодрешко -
добър час!”
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 1, 1920 г. Подписано: С. Д.
ЩЪРКЕЛ
Аз съм щъркел -
гостен драг,
гостен драг;
вижте, чуйте:
трака-трак,
трака-трак!
Имам човка
цял кривак,
цял кривак,
а пък криле
същ байрак,
същ байрак
и сам си съм
аз юнак,
аз юнак,
шарен, хубав,
дългокрак,
дългокрак!
Вижте, чуйте:
трака-трак,
трака-трак!
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 3, 1920 г. Подписано: С. Д.
ТРЪГНА ЖАБОК ДА СЕ ЖЕНИ
Както всичките ергени
и жабокът се зажени;
девет села той обходи,
да не пита, да не броди.
Ходи, пита за женица,
въртокъщна, хубавица,
ала вредом с глъч и глуми
чуваше все тежки думи:
- На такива ли хлапаци,
голобради, без мустаци,
ще си даваме момите -
ха, пръждома от вратите!
И тъжи, тъжи жабока,
мъка мъчи го дълбока -
без жена какво ще прави!
Не - ще трябва да се дави.
Тъй реши, но мигом виде,
че към него паяк иде
и в главата му проблясна
мисъл някаква прекрасна.
И скръбта си той забрави,
три педи весел скок направи,
грабна паяка с краката
и налапа го в устата;
пипалата вън остави -
с тях мустаци си направи.
Но мустаци - за невяра -
дълги като на пъдаря…
Кой сега ще му откаже?…
Та, ей с тез мустаци, даже
от ергенски по-големи,
не жена, а пет ще вземе!
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 7, 1920 г. Подписано: Син синчец
ЖЕЛАНИЕ
Ех, да е да стана
някога сладкар,
ама господар,
че да кривна капа,
па като захвана
та ще ям, ще ям,
както аз си знам.
- Стой, че се оцапа!
Ех, да е да стана
някога млекар,
ама господар,
че да кривна капа,
па като захвана,
та ще пия, пия
все на вересия.
- Стой, че се окапа!
——————————
в. „Поточе”, бр. 2, 1927-1928 г.
ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА
Честита нова година!
Старата мина, замина,
новата дойде с шейната
дар да дарува децата:
на кака Анка жълтичка,
на бати Гило обичка,
на леля Ваня герданче,
на кака Радка фистанче,
а пък на мене донесе
подарък хубав, чудесен -
торбичка пълна с тетрадки,
книжка, писалки и сладки.
——————————
сп. „Православно християнче”, кн. 5, 1933-1934 г.
НА НОВА ГОДИНА
Дъб се дига всред полето,
връх му стига чак небето;
клони свежда до земята
и нарежда със листата:
„Колко цветя из полето,
толкоз радост на сърцето!
Живо здраво до година,
до година, до амина!”
——————————
сп. „Православно християнче”, кн. 3-4, 1935-1936 г.
СЕЧКО СИ ОТИВА
Отива си Сечко
и два дни по-рано,
посърнал, разплакан,
с кожухче продрано:
отива си, бърза,
не смей да се бави,
гонят го човека -
няма що да прави!
Гони го Зюмбюлко,
гони и проклина,
а Слънчо го шиба
с камшик по гърбина…
Шиба, шиба, шиба,
после му се смее.
Сечко пък от жалба
пътем сълзи лее.
——————————
в. „Славейче”, бр. 7, 1938 г.
