Калоян Василев,
внук на Никола Христов Василев

Моят дядо Никола Христов Василев е бил съпричастен с революционната дейност на Апостола на българската свобода Васил Левски.

Около 1870 г., когато Левски създава в Ловеч Централния революционен комитет, дядо ми Никола е бил на 11 години. Името му било Никола Христов Клисаров. Бил е най-големият син на Христо Клисаря, служащ в една от Ловешките църкви. Неговите братя били Тодор Христов и Цачо Христов Клисаров.

Хората от Ловешкия комитет използвали дядо ми Никола, още дете, за куриер, осъществяващ връзката им с Левски, така: Левски познавал добре малкото момче, наричал го Колчо.

Имало определени места в града, където Колчо очаквал пристигането на „бате си Васил”.

Писмата и съобщенията, които трябвало да стигнат до Апостола, били зашивани под една кръпка в ризката на Колчо. Бате му Васил щом пристигнел и го съзрял, извиквал го да го види и да му „попее” - както той казвал. Наистина му пеел някаква песничка, а през това време, незабелязано от околните хора, изваждал бележката от ризката на Колчо и това го упътвало къде да се срещне с комитетските хора.

След Арабаконашкия обир и залавянето на Апостола в Къкрина, започнали арести в Ловеч. Имало странични хора, които не били арестувани, но били посветени в работата на Комитета. Те били загрижени за съдбата на детето Никола Клисаров, и решили да го изпратят далеч от Ловеч, за да не стане жертва на арест и мъки по турските зандани.

Тези доброжелатели вероятно са били влиятелни и заможни хора, защото успели да издействат стипендии за три момчета, между които и Никола Клисаров, да се учат в град Одеса. При оформяне на документите (тескерета) на тези деца, променили фамилията на дядо ми Никола от Клисаров на Василев.

Когато решавали да променят името и обсъждали различни фамилии, един от тях рекъл: „Да го кръстим Василев, нали е на бай Василя момчето”. Така и станало. Така дядо ми получил името Никола Христов Василев за цял живот.

Тази фамилия получихме и ние - неговите потомци: семействата на баща ми, на чичо ми и моето семейство. Докато другите роднини са Клисарови.

Интересен е животът на Никола Василев и след заминаването му да учи в гр. Одеса. Когато започва Руско-турската война през 1877 г., Никола вече е завършил средното земеделско училище и бил приет като опълченец в трета рота на втора опълченска дружина. При боевете на връх Шипка в началото на месец август бил тежко ранен в главата от удар със сабя, което за малко не коствало живота на осемнадесетгодишния младеж.

За щастие санитарите навреме го открили и грижите в лазарета спасили живота му. Тъй като бил от тежко ранените, върнали го в Русия за лечение. Последвали няколко години работа като земеделски управител на голям земеделски имот в района на Екатеринодар (сега гр. Краснодар).

След това се завърнал в България в гр. Ловеч заедно с първата си жена - рускиня и с трите си деца от този брак. За съжаление жена му скоро починала и той останал вдовец с три деца. Това става около 1895 г. Тук работил като агроном и лесничей: устройвал паркове, учил лозарите да се борят с болестта „филоксера” по лозята. Участвал в създаването на Баш Бунарската алея край река Осъм.

Заради тези му дейности съгражданите му започнали да го наричат „Дядо Божи”.

След това работил като лесничей и управител на разсадници в Плевен, Свищов, Казанлък, Елена и Севлиево, където се оженил втори път за българката Ганка (моята баба) от която имал още три деца.

Никола Василев няколко години бил „пътуващ горски инспектор” и охранител на горите в целия търновски окръг. В резултат на дългогодишната си работа този скромен, но способен и работлив човек е оставил следи в природата на много области в България.

Починал е в град Севлиево на 10.12.1921 г.