Панде Манойлов

превод: Милена Обретенова

ВЛАКЪТ ПОТЕГЛЯ

Потегля влакът,
но плаче от мъка
по гарата.
Плаче и перонът -
затворник без име,
само със номер.
Плаче перонът
за тези -
без места
във вагоните.
Плаче перонът
със сълзите на разделите.
За безвъзвратното
плаче перонът.
Моят град
е последната
начална гара.
Пълни потеглят влаковете.
Пълни със пътници
с еднопосочен билет.
Пълни потеглят,
връщат се празни…
И така до деня
на последния влак…
Последният влак
за последно
ще потегли
празен.

ГОРДОСТТА

Глава ще наведа…
И само така,
с приведена глава,
ще вървя между хората.

Защото грешен съм…

Поглед
ще забия
ниско, ниско -
във прахта.

Защото прах съм…

И гръб
към пътеката
ще наведа -
пътя да не вижда.

Защото съм, но и не съм…

Само така ще я убия
нея, гордостта,
която безкрайно
ме смалява!