ДЕШКА

Любомир Бобевски

ДЕШКА

Знаете ли що се радва
тъй малката Дешка? -
Мама днес уши й рокля
и хубава дрешка.

Кака даде й герданче,
от мерджан мъниста;
батьо я дари с коланче
от коприна чиста!…

За това тъй Дешка скача,
припка и се смее,
затова лицето нейно
от щастие грее!

——————————

сп. „Светулка”, кн. 9, 1905 г.


ПИСМО

Писъмце написа снощи
мъничката Катя,
с пощата днес ще го прати
тя на своя батя.

Че е батьо й далече
по печал в чужбина,
и че вкъщи не е стъпал
вече от година.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 2, 1906 г.


ОБЛАЧЕ

- Облаченце малко, сиво,
леко, пъргаво, игриво,
отгде идеш, где отиваш,
где в дъждец се ти изливаш?

- От дълбоките морета,
през планини и полета
ида тук и се изливам -
нивите ви аз поливам!

——————————

сп. „Светулка”, кн. 5, 1906 г.


В ГОРАТА

Ех, че мирис от цветята,
как шумят листата,
как е славеят унесен
в свойта сладка песен!

Ручейчето ромонливо
как подскача като живо,
и долчето необятно
колко е приятно!

——————————

сп. „Светулка”, кн. 6, 1907 г.


ЕСЕН Е

Мина лято, дойде есен -
няма птича песен,
запустяла е гората,
ронят се листата.

Тихо вадите се леят,
агънца не блеят,
съхне полската тревица,
есен е, дечица!

——————————

сп. „Светулка”, кн. 8, 1907 г.


НОЕМВРИ

Черни облаци се трупат
горе на небето.
Вихри-ветрове се гонят
доле из полето.

И мъгла студена, гъста
вече пак припадна,
ситен сняг прехвърча леко
над земята хладна.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 9, 1908 г.


ЗИМА ИДЕ

Вият се в небето
врани изгладнели,
гушат се на топло
гълъбите бели.

Па и сняг прехвърча
леко на парцали…
Скоро ще завият
ядовити хали!

Готвят си децата
пак шейните леки, -
с радост ще ги пущат
по снежеца меки!

——————————

сп. „Светулка”, кн. 10, 1908 г.


ВСИЧКО СЕ ПРОБУЖДА

Земята се от сън събужда,
разтърсва мощна си снага,
от лед окови - слънце ясно
блести, - стопил се е снега,

а мирис чудна силно лъха,
в премяна близката гора
се е облякла, - птичка будна
здрависва златната зора!

——————————

сп. „Светулка”, кн. 3, 1909 г.


СРЪДЛЬО

Все сърдит е, начумерен,
вижте, ще заплаче:
я за сладко ще се сърди,
я пък за петаче!

Че му волята не правят
честичко се мръщи -
за това го именуват
„Сръдльо” всички вкъщи!

——————————

сп. „Българче”, кн. 3-4, 1918-1919 г.