ЕСЕН

Младен Исаев

Обичам тая късна есен
с червени сладки плодове
и пълна с ясни гласове
на волна гроздоберна песен.

Обичам есенното злато
на листите, и всеки звук,
когато птиците на юг
прелитат - ято подир ято…

Обичам облачето бяло
високо в синия безкрай,
което весело играй,
лети над родните предели…

Обичам нощите прекрасни,
когато едрите звезди
като приятелски очи
потрепват в небесата ясни.

И нека в тая светла есен,
богата с плод и красота,
да се разлива песента,
над родната земя понесена.

——————————

сп. „Венец”, кн. 1, 1939 г.