МАЛЪК СЕЧКО

Христо Огнянов

Яхнал вятъра, лети,
никне гдето го не сееш:
ту в полето се вести,
ту в комина се изсмее.

Трупа, трупа снегове,
сякаш ще векува тука,
праща мраз и студове
чак и камъкът да се пука.

Брей, че глупав Сечко, брей!
Зима ли ще ни е драга,
щом зад ширното море
пролетта за път се стяга!

Не разбра ли, че летиш,
яхнал върху южен вятър,
който пак ще разледи
и реките, и земята!

Сечко-Дечко, престани!
Ей кокичето предвестник -
идат пролетните дни,
носят ни цветя и песни!

——————————

сп. „Светулка”, кн. 5, 1937-1938 г.