Йордан Русков

От небето сняг се стели
и насипва всичко вън;
къщите са побелели,
дървесата клони свели
са заспали своя сън.

Там на топло под земята
чакат житните зърна;
нека вее зимен вятър,
нека пада от небето
сняг над цялата страна.

А под бялата ни стряха
зъзне Врабчо и следи:
как се хората прибраха,
ветровете как завяха
и снегът вали, вали…

——————————

в. „Детски живот”, кн. 4, 1940-1941 г.