ДОВОЛЕН

Веса Паспалеева

ДОВОЛЕН

От днес имам вече
нови панталони.
В джобчето ми дрънкат
семки и бонбони.

Ще запратя всички
рокли на тавана
да не би да хрумне
някога на мама

пак да ме направи
галено момиче -
че де ще се дена?
Ще бягам при чича!

Аз голям съм вече -
нося панталони.
В джобчето ми дрънкат
семки и бонбони!

Черньо и Писана
гледат от кьошето,
колко е порасло
в една нощ момчето!

Пуякът във двора
веч не ме закача…
Едни панталони
колко много значат!

——————————

сп. „Детска радост”, кн. 6, 1925-1926 г.


НОЕМВРИЙСКИЯТ ВЯТЪР

Ноемврийският вятър засвири,
полудял сякаш - свири весден,
из бордеите мрачни се шири
безсърдечен, жесток и студен.

Чупи, блъска, брули и лудува,
обикаля големия град,
из кварталите бедни пирува
заедно със страшния глад…

Ноемврийският вятър размята
посивели от влага криле
и не чува плача на децата
и молбите им горки да спре!

——————————

сп. „Детски живот”, кн. 3, 1932-1933 г.


МОЛБА

Слънчо, Слънчо, усмихни се,
стопи ледовете,
че неволята е страшна
зиме в градовете…

Колко безработни скитат
в тая люта зима,
черна скръб и безнадеждност
в погледа им има…

Колко гладнички дечица
лягат просълзени
и към теб ръце простират
в зимници студени!

Слънчо, Слънчо, усмихни се,
затопли земята -
ти от гибел ще избавиш
много бедни братя!

——————————

сп. „Детски живот”, г. 3, кн. 6, 1933 г.


СВЕТИ ГЕОРГИ

Народна песен

Раздвои се тъмен облак,
та пропусна врано конче,
врано конче с синьо седло.
На седлото свети Георги,
на глава му зелен венец,
зелен венец все от здравец.
В пояса му синя дъга,
преплетена с тънко злато.
Срещнаха го два овчаря,
дариха му вакло агне,
стигнаха го три орача,
дадоха му злак пшеница,
да е здрава годината,
да са пълни хамбарите
и весели дечицата…

——————————

сп. „Детски живот”, г. 3, кн. 8, 1933 г.


КРАДЛИВАТА ВРАНКА

Похвали се ежко на врануша,
че си има в двора сладка круша -
сладки круши жълти-зажълтели,
клоните си до земи навели…

Щом се мръкна, тя крилца разпери,
в ежковото дворче се намери -
вранка брули жълтичките крушки,
долу сбират малките вранушки.

Цяло кошче пълничко задяна,
а за ежко нищо не остана.
Половина вранката продаде -
другите ги цяла зима яде!

——————————

в. „Барабанче”, бр. 15, 1938-1939 г.


ПАКОСТНИЧЕ

Щом букварчето си взема,
Петърчо пристига
и до мойте колена
на пръсти се вдига.

Заедно със мене учи,
буквичките срича,
само буква „Р” не случи -
хич не я обича.

Щом тетрадката отворя,
ще ме изпревари,
с моливчето птици, хора
разни ще нашари.

Ей такова е прилежно
мойто братче мило,
затова е по лицето
винаги с мастило!

Де ръчичката му пипне,
пакост ще направи -
не оставя ни картинка,
нито книжки здрави…

——————————

в. „Барабанче”, бр. 20, 1938-1939 г.


НОЕМВРИЙ

Над сините балкани
мъгли ноемврий влачи.
Сърдити, черни врани
шумят с крила и грачат.

През тая нощ ще има
слана и леден вятър,
ще клюмнат осланени
в градините цветята.

И дървесата голи
в тъга ще онемеят.
Над тях ще минат вихри
и бури ще вилнеят.

Ноемврий е отключил
на зимата вратите -
ще дойде тя на гости
със леден скреж в косите!

——————————

в. „Барабанче”, бр. 24, 1938-1939 г.


КОЛЕДНА НОЩ

Снежен пух небето рони,
коледна звездица грее,
в китните елхови клони
птиче златокрило пее:

- Тая чудна нощ е свята,
лоша дума се не казва,
тихо ни люлей земята,
грей ни в топлата си пазва.

Светлата звезда Христова
праща лъч през вековете,
триж честит ще бъде тоя,
що в сърцето му засвети…

Снежен пух небето стели,
кичи нивите с елмази -
Боже, родните предели
Твоята ръка да пази!

——————————

сп. „Светулка”, кн. 4, 1939-1940 г.


БЪЛГАРСКО БУКВАРЧЕ

Връща се засмяна
моята сестрица,
българско букварче
носи във ръчица!

Срещаме я с радост
двамата със бате:
- Бърже да покажем
книжката на тате!

Мама просълзена
книжката погали:
- Българско букварче
на детето дали!…

Божичко, сполай ти
зарад свободата!
С нашта родна книга
ние сме богати!

——————————

сп. „Светулка”, кн. 1, 1942-1943 г.


ЛЪЖЛИВАТА СВРАКА

Малко, сивичко врабче
сричаше в буквара,
зад гърба му се присмя
една сврака стара:

- Ух, че глупаво врабче!
Буквите не знае -
току вдигнало краче -
все хорце играе!

Сметчиците до една
грешно е решило,
по крилцата му личат
капчици мастило!

Мокто свраче откога
сметките написа…
По е учено дори
и от Кума Лиса!

- Лельо сврако, не лъжи -
смъмра я врабчето. -
Твойто сварченце седи
три години в трето!

——————————

в. „Славейче”, 3, 1943-1944 г.