ДОВОЛЕН
ДОВОЛЕН
От днес имам вече
нови панталони.
В джобчето ми дрънкат
семки и бонбони.
Ще запратя всички
рокли на тавана
да не би да хрумне
някога на мама
пак да ме направи
галено момиче -
че де ще се дена?
Ще бягам при чича!
Аз голям съм вече -
нося панталони.
В джобчето ми дрънкат
семки и бонбони!
Черньо и Писана
гледат от кьошето,
колко е порасло
в една нощ момчето!
Пуякът във двора
веч не ме закача…
Едни панталони
колко много значат!
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 6, 1925-1926 г.
НОЕМВРИЙСКИЯТ ВЯТЪР
Ноемврийският вятър засвири,
полудял сякаш - свири весден,
из бордеите мрачни се шири
безсърдечен, жесток и студен.
Чупи, блъска, брули и лудува,
обикаля големия град,
из кварталите бедни пирува
заедно със страшния глад…
Ноемврийският вятър размята
посивели от влага криле
и не чува плача на децата
и молбите им горки да спре!
——————————
сп. „Детски живот”, кн. 3, 1932-1933 г.
МОЛБА
Слънчо, Слънчо, усмихни се,
стопи ледовете,
че неволята е страшна
зиме в градовете…
Колко безработни скитат
в тая люта зима,
черна скръб и безнадеждност
в погледа им има…
Колко гладнички дечица
лягат просълзени
и към теб ръце простират
в зимници студени!
Слънчо, Слънчо, усмихни се,
затопли земята -
ти от гибел ще избавиш
много бедни братя!
——————————
сп. „Детски живот”, г. 3, кн. 6, 1933 г.
СВЕТИ ГЕОРГИ
Народна песен
Раздвои се тъмен облак,
та пропусна врано конче,
врано конче с синьо седло.
На седлото свети Георги,
на глава му зелен венец,
зелен венец все от здравец.
В пояса му синя дъга,
преплетена с тънко злато.
Срещнаха го два овчаря,
дариха му вакло агне,
стигнаха го три орача,
дадоха му злак пшеница,
да е здрава годината,
да са пълни хамбарите
и весели дечицата…
——————————
сп. „Детски живот”, г. 3, кн. 8, 1933 г.
КРАДЛИВАТА ВРАНКА
Похвали се ежко на врануша,
че си има в двора сладка круша -
сладки круши жълти-зажълтели,
клоните си до земи навели…
Щом се мръкна, тя крилца разпери,
в ежковото дворче се намери -
вранка брули жълтичките крушки,
долу сбират малките вранушки.
Цяло кошче пълничко задяна,
а за ежко нищо не остана.
Половина вранката продаде -
другите ги цяла зима яде!
——————————
в. „Барабанче”, бр. 15, 1938-1939 г.
ПАКОСТНИЧЕ
Щом букварчето си взема,
Петърчо пристига
и до мойте колена
на пръсти се вдига.
Заедно със мене учи,
буквичките срича,
само буква „Р” не случи -
хич не я обича.
Щом тетрадката отворя,
ще ме изпревари,
с моливчето птици, хора
разни ще нашари.
Ей такова е прилежно
мойто братче мило,
затова е по лицето
винаги с мастило!
Де ръчичката му пипне,
пакост ще направи -
не оставя ни картинка,
нито книжки здрави…
——————————
в. „Барабанче”, бр. 20, 1938-1939 г.
НОЕМВРИЙ
Над сините балкани
мъгли ноемврий влачи.
Сърдити, черни врани
шумят с крила и грачат.
През тая нощ ще има
слана и леден вятър,
ще клюмнат осланени
в градините цветята.
И дървесата голи
в тъга ще онемеят.
Над тях ще минат вихри
и бури ще вилнеят.
Ноемврий е отключил
на зимата вратите -
ще дойде тя на гости
със леден скреж в косите!
——————————
в. „Барабанче”, бр. 24, 1938-1939 г.
КОЛЕДНА НОЩ
Снежен пух небето рони,
коледна звездица грее,
в китните елхови клони
птиче златокрило пее:
- Тая чудна нощ е свята,
лоша дума се не казва,
тихо ни люлей земята,
грей ни в топлата си пазва.
Светлата звезда Христова
праща лъч през вековете,
триж честит ще бъде тоя,
що в сърцето му засвети…
Снежен пух небето стели,
кичи нивите с елмази -
Боже, родните предели
Твоята ръка да пази!
——————————
сп. „Светулка”, кн. 4, 1939-1940 г.
БЪЛГАРСКО БУКВАРЧЕ
Връща се засмяна
моята сестрица,
българско букварче
носи във ръчица!
Срещаме я с радост
двамата със бате:
- Бърже да покажем
книжката на тате!
Мама просълзена
книжката погали:
- Българско букварче
на детето дали!…
Божичко, сполай ти
зарад свободата!
С нашта родна книга
ние сме богати!
——————————
сп. „Светулка”, кн. 1, 1942-1943 г.
ЛЪЖЛИВАТА СВРАКА
Малко, сивичко врабче
сричаше в буквара,
зад гърба му се присмя
една сврака стара:
- Ух, че глупаво врабче!
Буквите не знае -
току вдигнало краче -
все хорце играе!
Сметчиците до една
грешно е решило,
по крилцата му личат
капчици мастило!
Мокто свраче откога
сметките написа…
По е учено дори
и от Кума Лиса!
- Лельо сврако, не лъжи -
смъмра я врабчето. -
Твойто сварченце седи
три години в трето!
——————————
в. „Славейче”, 3, 1943-1944 г.