Митко Горчивкин
Митко Горчивкин (псевдоним на Димитър Стоянов Митев), български писател и драматург, е роден на 25.10.1910 г. в град Марица в бедно работническо семейство. Завършва Педагогическото училище в Харманли. Учителства в Първомайско. Завършва финансови и административни науки в Свободния университет - София. Печата във в. „Щурец”, сп. „Светулка” и др. Участва в антифашисткото движение. След 09.09.1944 г. е редактор във в. „Народно дело” (Варна), заместник-главен редактор на в. „Знаме на труда”, редактор в Партийно издателство, в. „Септемврийче”, „Народна младеж”, „Кооперативно село” (1951-1971). Автор на книгите „Човеци и човеченца” (разкази и фейлетони, 1940), „Таласъм” (хумористични разкази, 1943), „Великата река (разкази, 1945), „Мамини синчета” (пиеса в 3 д., 1945), „Малките партизанчета” (пиеска, 1945), „Хора и герои” (разкази, 1947), „Приключенията на малкия бригадир” (повест, 1949), „На пост” (едноактна пиеса, 1950), „Пороят” (пиеса, 1953), „Пролет край границата” (повест, 1953), „Витановската крамола” (пиеса, 1954), „Непокорна челяд” (едноактна пиеса, 1954), „Воля” (1956, 1959, 1961, 1964, 1971, 1979, 1986; преведена на руски, украински, корейски), „Точка по въпроса” (хумористични разкази и фейлетони, 1959), „Къщовници” (разкази, 1961), „Три радости” (разкази, 1961), „Кога пеят славеите” (хумористични разкази, 1964), „Близки и далечни” (разкази и фейлетони, 1965), „Хитрата сврака” (1966), „Избрани творби” (1971), „Избрани произведения. Разкази. Хумор. Сатира” (1980), „Старата лодка” (1981). Превежда от руски: романа на Александър Беляев „Човекът, който намери своето лице” (1941, 1977) и др. Умира през 1982 г.
Публикации:
Публицистика: