СТИХОВЕ

Цветан Парашкевов

БАБА МАРТА

Марта тук се припекува
и с децата се шегува:
ту им пръсне малко сняг,
ту ги кичи с кукуряк.
През дъждливите й дни
дето искаш погледни,
вредом нов живот кипи:
пролет, пролет, идеш ти!

——————————

сп. „Пчелица”, г. 2, кн. 5, 1 май 1915 г.


КОКИЧЕ

Мащеха ме рано буди,
рано буди, далек куди,
покрив ми са снеговете,
мои дружки - ледовете.

Мащеха ми - люта зима -
като чуждо мене има,
та в гората ме изпрати,
между храсти, тръне, драки.

Дожаля на пролет мила,
тя мен, вижте, съжалила -
прати златно минзухарче
да ми бъде за другарче.

——————————

сп. „Детска радост”, кн. 3, 1920 г.


ВРАБЦИ

Шумен рояк
врабци сиви
там, из двора
вред се шири.

Че е пусто
поле равно,
всичко скрито
е отдавна.

А гората
се чернее,
мъгла пада,
вятър вее.

И под стрехи,
край комини,
врабец сиви
подслон дири.

Празна гушка
да нахрани,
обикаля
край хармани.

А след малко -
весел, сит -
ще запее:
„Чик-чири-рик!”.

——————————

сп. „Детска радост”, кн. 10, 1920 г.


ПЕСЕН НА КОКИЧЕТО

Мойта майка,
зла мащеха,
зиме рано
мене буди.

Снежна дреха
мен покрива,
студен вятър
мен приспива.

Приказчици
мраз разказва,
слънце пекне,
мен целува.

——————————

сп. „Детска радост”, кн. 4, 1921 г.


РАЧОВО ХОРО

Запъти се Рачо,
Рачо осмокрачо,
Рачо кривокрачо
от води дълбоки,
под върби високи,
та хоро направи -
кани болни, здрави.

Жабите - момите
крякат и играят,
скачат, мир не знаят;
зайците - момците,
дълги им ушите,
плашливи главите;
щурци - цигулари,
косове с цафари;
петлю - хороводник
сладък глас си кърши.
Пък Рачо криви се
наляво, надясно,
все назад се тегли.
Всички му се смеят,
че назад повежда,
че хоро разрежда…

Ядоса се Рачо,
жега замори го,
кожа му засъхна,
па в вира се пъхна.

——————————

сп. „Детска радост”, кн. 7, 1921 г.