Цветан Парашкевов

Цветан Тодоров Парашкевов, български писател, публицист, преводач, е роден на 22 септември 1886 г. във Велико Търново. Сътрудничи със стихове и разкази за деца на сп. „Светулка”, сп. „Детска радост”, сп. „Пчелица”, със статии на сп. „Слънце” и др. Автор на книгите „Дядови и бабини приказки” (1908), „Дни и нощи. Песни” (1909), „Избрани народни песни. Как пеят малки и големи, весели и засмени” (1910), „Нашият стопански хаос” (1926) и др. Превежда „Разкази из най-новата руска белетристика” (1907), „Северни писатели” от Феликс Попенберг (1909), „Собствеността” от Огюстен Амон (1909), „Бунт”, повест от Михаил Арцибашев (1910), „Тайната на битието. Човек, животно, растение” от В. Густавсон (1910), „Заглавието конфискувано” от Анджей Немоевски (разкази, 1911), „Индийската колиба”, повест от Бернарден дьо Сен Пиер (1911), „Скитници”, повест от Кнут Хамсун (1917), „Спящата царкиня”, приказка в стихове от Василий Жуковски (1928), „Слепият музикант” от Владимир Короленко (1930) и др.


Публикации:


Поезия:

БОЛЕН СТОЯН/ брой 100 ноември 2017


Литература за деца:

СТИХОВЕ/ брой 100 ноември 2017