КЪСНА ОБИЧ

Цветанка Ангелова

КЪСНА ОБИЧ

Тази обич е късна.
Тя е зимен коняк.
Тя не е земетръсна
и не тропа със крак.
Не задава въпроси,
не променя съдби;
не придиря, не проси,
даже дом не реди.
Тя ни носи покоя,
без фанфари и шум,
като стара секвоя,
като точен куршум.
Тя не иска, а дава,
като есенен дъжд.
Тя е кротка жарава
и се случва веднъж.
Тя е стара подкова,
патиниран кадем.
Тя е змийска отрова,
благороден калем;
калдъръмче сред камък
и светулка във мрак;
неочакван подарък
и последният влак.
Тази обич е късна,
ала носи мечти.
Нещо в мене възкръсна
и причина си ти.


ЕСЕННА ЛЮБОВ

Стига ми и есенно признание,
сладко и тръпчиво като дюля,
кратко като древно предсказание,
бяло като съхнеща кошуля.

Стига ми жаравата, не пламъкът -
порив нестинарски ме измъчва.
И от пир по-нужен ми е залъкът.
Глътка вино искам вместо бъчва!


ДЪЖД

Без теб е тишина и тъмнина,
а вярата залита в апокриф.
Бъди ми бряг и аз ще съм вълна,
надвила не един подводен риф.

Не се плаши - пред теб ще се смиря.
Ще стана облак, капчици дъждовни.
Обичаш дъжд и аз ще заваля
и този дъжд си струва да се помни.

Налей кафе. Цигара запали.
И ще споделям топлата ти глътка.
А нека вън вали, вали, вали.
Животът е прекрасен във прегръдка!


ГОРДОСТ

Ще се пръсна от гордост - момчето ми цепи дърва.
То е само на десет, но иска да бъде отмяна.
Не че много ще свърши - то брадвата вдига едва,
но се радвам задето със жар, по момчешки се хвана.

Ще се пръсна от гордост - в ръцете китара държи
и макар и несръчно, под пръстите звън се излива.
И когато със книга унесен в леглото лежи,
осъзнавам, че в този миг, днес, съм безкрайно щастлива!


ИЗГУБЕНО ВРЕМЕ

Самотата е кръст и дамга.
Аз я нося към свойта Голгота,
онемяла от скрита тъга,
сбърках някъде, мисля, в живота.
Бях наивна до глупост дори -
щедро дадох, а нищо не взех.
И останах без ласки добри,
а крадеца дори не проклех.
Ако чака ме следващ живот,
нека някой по-умен го вземе -
aз отново бих чакала теб
и ще бъде изгубено време.


БЪДИ

Бъди за мене изворът във суша,
и даже моя съвест и мерило;
един човек, готов да ме изслуша,
когато ми е тъжно и унило.

Бъди за мен запалена свещица,
когато вън - със нож да режеш мрака.
Бъди за мен онази бяла птица,
която всеки в болката си чака.

Дори несъвършен и много грешен,
без синя кръв, с мазоли по ръцете,
понякога наивен или смешен.
Такъв бъди! Измивам ти нозете.


ТАЙНСТВО

Най-добрият човек на казана ракия вари.
През тръбичката тънка опиваща течност се стича.
И какво, ако жега добитък и хора мори -
не усеща, погълнат от тайнство, което обича.
Грозде, джанки, кайсии и круши от зрелост тежат,
отлежали във бъчвата - сладка и дъхава киша.
Върху дървена клада магично бълбукат и врат
и сред пушек и пари с отворена гръд как се диша!
И мъжете - пчелици на мед, заседяват се тук,
пушат, градуса мерят, опитват по глътка с наслада.
Как се радват по детски на бистрия весел капчук!
И по мъжки открито раздумка до мръкване пада.
На по чашка прииждат приятели, чужди, рода -
за душите им в празник жаравата делник обръща.
Щом отпиеш такава ракия, топи се ледът.
Небеса се отварят и сякаш сам Бог те прегръща!


ХУДОЖНИЦИТЕ

Неправилно твърдите, че са бедни -
богатството в душите им е скрито.
Стоят на крайни маси във таверни
и търсят топлината на кибрита.

А този свят, навикнал да се кланя
на златния телец и на успеха,
попадне ли веднъж във римска баня,
където да остане гол, без дреха,

през скенера ще мине на очите,
невидимото даже разгадали.
Засрамени от лой, ще замълчите
пред тоз, когото кучета го яли.

Очи и дух, останалото - кости,
той няма никак скъпо да ви струва,
но в хола ви ще ахнат всички гости,
за хляб и вино, щом ви нарисува.