ДЯДО КОЛЕДА

Георги Веселинов

ДЯДО КОЛЕДА

Дядо Коледа остави
свойта къщичка от лед
и усмихнат се отправи
по пътеката напред.

И по снежната покривка
бодър старецът върви
и със весела усмивка
той на вятъра мълви:

- Тичай бързо през гората
към села и градове
и напомняй на децата,
че им нося дарове!

Само майка си да слушат,
да се учат най-добре
и от мене ще получат
кой какво да избере…

Дядо Коледа остави
свойта къщичка от лед;
никого не ще забрави -
носи радости навред.

——————————

в. „Барабанче”, бр. 31, 1938-1939 г.


БАЩИН КЪТ

Зимна нощ ли вън те свари
сред гора в незнаен път,
гледаш в боровете стари,
ще намериш ли другари
да те водят в бащин кът.

Корабът далече плува!
Тръгваш - мами те светът…
Но щом буря забушува,
в дивия й вой се чува
зов от твоя бащин кът.

Бягай в нивите узрели,
спри на някой кръстопът -
чуй - жетварки са запели,
нивите са разлюлели
с песента за бащин кът.

Бурята в гората дива,
и морето, и светът,
и жетварката сред нива
вред разнасят песен жива:
- Не забравяй бащин кът!

——————————

сп. „Венец”, кн. 7, 1941 г.


ПОТОК

Из усои тесни
бърз поток се пени
под скали високи
и гори зелени.

Но от път уречен
нищо го не спира -
към целта далечна
пътя си намира.

Блъска се в скалите,
лази през полето -
струите планински
носи към морето.

Там вълна ще стане
буйна, непокорна -
с бурите ще води
битка неуморна.

——————————

сп. „Венец”, 7, 1941-1942 г.


СЕИТБА

Пилеят брястовите стари
из двора жълтите листа,
колата татко ми товари -
от днес ще сеем угарта.

Конете бягат към полето,
колата шарена лети -
зад нас изгубва се селцето,
пред нас безкраен път блести.

Край пътя ниви разорани
поглъщат жадно светлина -
с лъчи и влага ще отхрани
земята здрави семена…

Но ето дядовата нива -
конете спряха и пръхтят;
в земята плугът се забива,
браздите бързо се редят.

Цял ден работим с татко ние,
тъй както нашите деди,
че хиляди надежди крие
земята в своите бразди.

——————————

сп. „Детски живот”, кн. 2, 1943-1944 г.


МАЛКА ПРИКАЗКА

Зимна нощ покри земята,
лази ледена мъгла;
в сняг затрупани в полята,
спят смълчаните села.

Гладен вълк далече вие,
сам заскитал по света -
всяка жива твар се крие
в топло кътче през нощта…

Вън е тъмно и студено,
вътре печката бумти
и в стъклото заледено
златно пламъче блести.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 4, 1945-1946 г.