СТИГА, СНЕЖКО!

Калина Малина

СТИГА, СНЕЖКО!

Чуй ме, Снежко, Белодрешко,
я запри,
че селцето цяло с бяло
ти покри.

Къщичката ни потъна
в пухкав сняг…
Покривът й - сякаш твоя
бял калпак.

И коминчето над нея
погледни:
сякаш твоята луличка -
все дими.

Всичко скрито, с сняг покрито,
няма път,
зад стобора гледам хора -
не вървят.

А след пости мили гости
са на път -
млади, стари коледари
де ще спрат?

Ни вратата се познава,
ни прага…
Как ще найдат къщата ни
всред снега?

——————————

сп. „Детска радост”, кн. 4, 1927-1928 г.


БАБА МЕЦАНА

Ой мари, Мецо Мецано,
като ми идеш тъй рано
във село с Манга мечкаря,
дали минахте пазаря?

Я погледни се, Мецано -
на тебе рухо непрано,
на Манга риза съдрана,
не се ли от туй засрами?

Я иди долу в махлата,
топни се бърже в реката -
ще станеш булче прибрано
със ново рухо, опрано.

Че гледай татък, додето
очи ти гледат, полето
с какъв е губер постлано
за теб да скачаш, Мецано!

Затропай ситно, чевръсто,
огъвай тяло през кръста,
глава изправяй, навеждай
и към ръце ми поглеждай.

Нали сме стари познати, -
аз взех от мама и тати
за Манга бяла парица,
за тебе сладка халвица.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 7, 1925 г.


ЗИМНА КАРТИНА

Къщата ни зиме
няма е и пуста,
седна в одаята
или пък на пруста;
гледам я - старица
бялата ограда -
тази нощ на нея
колко сняг нападал!

Гледам и врабеца,
кацнал върху нея,
нито му се скача,
нито му се пее…
А с врабеца двама
гледаме Балкана,
колко остарял е
в бялата премяна!

——————————

сп. „Детска радост”, кн. 5, 1930-1931 г.


МОЯТ ДРУГАР

От първо за второ преминах,
но пак съм на първия чин.
Другарят ми тази година
на бедна вдовица е син.

Лицето му колко е бледо,
гласецът му - глас на комар,
очите му жално ме гледат -
невесел е моят другар.

Додето ний лете в полето
със румен от слънцето лик,
се гонехме, чак до небето
подхвърляхме топка със вик,

а зиме шейничката спущах
по нашата малка река,
подметки на стари обуща
другарят ми пори с ръка.

В бараката тясна, задушна
на дрипав и стар обущар,
превит като пале послушно
до бедния свой господар

обувките наши съдрани,
що скъсахме ние в игра,
той кърпи, та майка да храни
и своята малка сестра.

Седим ние само двамина
най-малки на първия чин.
Другарят ми тая година
на бедна вдовица е син…

——————————

в. „Поточе”, бр. 4, 1933-1934 г.


РОДЕН КРАЙ

Обичам този земен рай,
Балканът де унесен
във спомените си безкрай
му пее свойта песен.

Обичам родната земя,
вековен орех дето
засенчва къщи и поля,
издига връх в небето.

Обичам гъстите гори,
де ветрове се сбират,
поля, де розата цари,
де Тунджа се провира.

Обичам кичестия плет
и родната ни къща,
лозата нежно що отвред
тъй майчински обгръща.

Обичам нашия език,
легендите чудесни,
народа в подвига велик
и българските песни.

——————————

в. „Славейче”, бр. 6, 1942 г.