ХУДОЖНИКЪТ ЗАЙО
ХУДОЖНИКЪТ ЗАЙО
Зайо Байо дългокрак
има син - левент юнак.
Той го гали и обича,
Малък Зайко го нарича.
А жена му - леля Зайка,
е добра и нежна майка.
Тя сина си обожава
и за него всичко дава.
Ала напоследък чух,
че левента дългоух
пакост някаква направил
и юнашки се прославил…
Дойде пролет хвърковата
и зачакаха децата
да пристигне отдалече
и червен Великден вече.
Зайо Байо размишлява
и на края тъй решава:
за послушните деца
трябва да черви яйца.
Зайко иска да помага
и престилката си слага;
и гласи се, и облича
на художник да прилича.
Леля Зайка - пъргавица
в най-голямата паница
е разтворила боята
и потапя там яйцата.
Зайо Байо ги оцежда
и в тревата ги нарежда.
После Зайко ги рисува,
ала мирен не мирува.
Леля Зайка му се кара,
че е опитна и стара,
знае тя, че със яйцата
лесно случва се белята.
И наистина след малко
стана нещо много жалко:
Малък Зайко се зазяпа
и яйцата изпоцапа.
Бре, че като скокна Зайо!
Ех, че като викна Байо!
Леля Зайка пребледняла
бяга и трепери цяла
и за малкия се моли
Зайо да го не заколи.
Колкото за Зайко наши,
той се толкова изплаши,
че години оттогава,
щом Великден наближава
и послушните деца
искат пъстри яйчица,
той се мъдро укротява -
нито скача, нито шава.
——————————
сп. „Детски живот”, кн. 7, 1935-1936 г.
ПРОЛЕТНА КАРТИНКА
Мили Боже, всемогъщи,
как е хубав тоя свят!
Тук гори, ливади, къщи,
там тревица, билка, цвят…
Как е хубав тоя свят!
Хвъркат вредом пеперуди,
птичи хор в гората пей,
всичко живо днес се труди
и се радва, и се смей…
Ех, че сладко се живей!
Чуйте, кукувица кука
и пчели бръмчат навред -
кацнат там, подхвръкнат тука
да събират сладък мед…
Колко хубаво е вред!
Бръмбарче пък нейде шава,
бори се и то самичко,
из гнездо глава подава
птиченце едно мъничко.
Боже, ти направи всичко!
——————————
сп. „Пчелица”, г. 6, кн. 7, 1931-1932 г.
