СВЕТУЛКИ
Над полето в полудрямка
бавно пада вечерта…
Плъзват тъмно-сини сенки
над зелената гора.
Тих вечерник леко люшка
развълнувани жита,
сякаш приказки им шушне
под крилото на нощта.
А из нивите в житатата
пламват огньове безброй!…
Светват, гаснат в тъмнината,
сякаш дирят някой свой.
Кандилца ли са вечерни
тези чудни светлини,
гдето греят над житата
посред нощните тъми?
Туй са малките светулки
със фенерчета в ръка,
те неспирно обикалят
над житата във нощта.
Над полето в полудрямка,
щом припадне вечерта,
плъзват тъмно-сини сенки,
грейват чудни кандила!…
Туй са малките светулки
със фенерчета в ръка.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 2, 1937-1938 г.
