КЪМ ФАБРИЧНОТО ДЕТЕ

Марин Симеонов

КЪМ ФАБРИЧНОТО ДЕТЕ

Като те гледам парцаливо,
босо и гладно, неумито,
да бягаш сгърбено, сънливо
щом писне фабричната свирка -

аз зная де отиваш, мило,
аз зная за къде ти бързаш…
Но как? - нима си се родило
се тъй да страдаш и гладуваш?!

Аз зная, че дома те чакат
немощни майка и сестрица,
че те от теб и двете чакат
да ги нахраниш и зарадваш

и ще ми се да те прегърна
о, миличко дете! о, рожбо
на черна съдба! - кат те зърна -
от скръб душата ми проплаква…

——————————

сп. „Пчелица”, г. 2, кн. 3, 1 март 1915 г.


НА ЧУЖБИНА

Тъжно ми е, тежко ми е,
сам-самичък на чужбина,
нийде, братко, не ме свърта:
дето седна, дето мина.

Вкъщи майка си заминах,
с дребни братя и сестрица;
татко рано млад почина
и остави я вдовица.

Черни нужди - беднотия,
кален ратай - чер чифчия,
мен от малък тук тласнаха
сам неволен гурбетчия…

Ех, родино, не за друго
в тебе ази ще се върна!
Тамо нищо свое нямам:
свойте близки сал да зърна…

——————————

сп. „Пчелица”, г. 2, кн. 5, 1 май 1915 г.


ЩЕ СЪМНЕ

Надлъж и шир тъмнеят небесата;
под лунний блясък,
окъпана в лъчи, немей земята
в среднощна доба.

Звездите трепкат чудно, кат ялмази
във висинето;
ветрец самотно лъхне на талази -
и пак мълчание…

Преваля нощ… ей скоро ще разсъмне, -
ще грейне слънце
и всичко ще оживи: - пак ще гръмне
от студ земята…

——————————

сп. „Пчелица”, г. 2, кн. 7, 1 юли 1915 г.


КЪМ ОРАЧА

Ей, орачо работливи,
я поспри волове сиви:
чакай малко, почини си -
пот от чело обърши си!

Че се оранта не свършва,
черен труд се не довършва:
тъй до гроб ще семе сееш,
пот от чело ще да лееш.

Стой, запри се - почини си,
потно чело обърши си;
па тогава пак подкарай -
дор се мръкне рало карай!…

——————————

сп. „Пчелица”, г. 2, кн. 8, 1 август 1915 г.


МЛАД ДЕЛИЯ

Конче язди млад делия -
врано конче, вихрогонче.
Седлото му - шито сърмо,
зенгиите - позлатени,
а юздата - седефлия.
Дето мине лудо младо,
момци ще му позавидят,
а момите - ненагледат…

——————————

сп. „Пчелица”, г. 2, кн. 9-10, 1 септември 1915 г.


ПРОСЯК

Кога ръка към вас простира,
молящ, бедняка просяк -
деца, недейте го презира,
а дайте му по нещо!

Когато, бледен, той ви казва:
„За Бога - подарете!”
със смях недейте му отказва,
а дайте му по нещо!

Че може би той да гладува -
отколе ненахранен,
или премръзнал там студува,
без дом и без роднини…

И кой друг близък и сърдечен,
тук долу на земята
на съдба по-друга обречен,
ще се смили над него?

Кога ръка към вас простира,
молящ, бедняка просяк -
деца, недейте го презира,
а дайте му по нещо!…

——————————

сп. „Пчелица”, г. 2, кн. 9-10, 1 септември 1915 г.