ЛЮБОВ

Воймир Асенов

ЛЮБОВ

Аз си нямах интимна любов,
ни семейна със тръпка взаимна -
може би тъй отсъдил бе Бог,
но измислена - имах за трима…

Бог ми даде лирична душа -
с нея страдах и с нея обичах,
с нея можех - когато реша -
да съм с Лаура и с Беатриче…

С нея можех да стана Шибил,
да съм аз и Боянския майстор…
С нея радост и мъка съм пил,
с нея брах звезден прах в еделвайси…

Тая моя лирична душа!..
Тя ми бе и жена, и изгора -
ако можех аз сам да реша -
с нея всичко бих с обич повторил!


МАГДАЛЕНИН ХЛЯБ

На майката на моя син

Колко много нещастни жени!
Колко много добри Магдалени!
Погледни, Господи, пак погледни
твоите невести с души наранени!

Всяка от тях е обиждана от мъж.
Всяка от тях от мъж е излъгана…
Те приличат на хляб от покълнала ръж,
но по-препечен и с гердан от въглени.

На тях им трябва пак Соломон,
да ги възпее колко са хубави…
На тях им трябва пак твоят закон,
за да осъди мъжката грубост!

Нека да вдигне някой ръка -
не камък да хвърли, а да я вдигне
във тяхна чест със тържествен бокал
и с камък да им строши веригата…

Господи, опрости и моя грях!
От тези думи не става песен,
но всеки мъж е по-подъл от страх,
ако вини Магдалена в безчестие!