ПАРОДИЯ ПО БОТЕВ

Никола Костов (Червен Лиляк)

- Не плачи, майко, не жали,
че мен ме нещо прихвана,
та и аз искам, желая
върл депутатин да стана…
Но кълни, майко, проклинай
и пали често свещици,
че има много, безбройно
кат мене пусти гладници…
Аз зная, майко, мил съм ти,
че мога млад да пропадна,
че има много да ходиш
сирота гола и гладна…
Но какво, майко, да правя
като си мене родила
със сърце мъжко, юнашко -
със свое мляко кърмила?…
Не мога, майко, да гледам
как други грабят и лапат,
как дигат къщи-палати
и с мен се, майко, майатапят:
че толкоз време ще стане
как плащам членските вноски
смирено, кротко и честно,
а вкъщи спя на рогозки…
Ах, моя майко, послушай: -
когато чуеш в понделник,
че аз съм избор спечелил,
омеси пита и зелник,
наточи вино червено,
приготви люти мезета
и нека писнат на двора
стотина зурни, кларнета.
И три дени, даже неделя
нек бият лудо тъпани!
Хорото либе да води,
дано се пукнат душмани!…
Ако ли, майко, научиш
от нашта пуста газета,
че аз съм грозно пропаднал,
че мене яли ме псета
и в село слух се разпръсне,
слух тъжен, още невесел,
че съм се, майко, от мъка
на сухо дърво обесил,
недей, о, майко, да плачеш,
за първо чедо да жалиш,
че няма вече ти него
да милваш, още да галиш,
а иди право във къщи
при мойте братя невръстни,
кажи им всичко, дано се
тъгата твоя разпръсне…
Ах, сбогом, майко, прощавай!
Трънлив е пътят, но славен!…
Виждам, дружината чака
и глас дочувам сподавен…
Нек всички викат по мене,
нека гърми небосвода!
Мен стига тая награда
да каже нявга народа,
когато някак случайно
разтвори черни тефтери:
„Умря сиромах за кокал,
за кокал и далавери!”…

——————————

в. „Маска”, г. 1, бр. 18, 10 юни 1928 г.