МОНОГРАФИЯ ЗА СЕЛО МЪРЧЕВО

Стефан П. Стефанов

Никак не е лесно за ветеран на просветата днес да издаде селищна монография от 600 страници. Йордан Георгиев обаче успява. Благодарение на огромното си трудолюбие той не само прехвърля планини от литература и краеведски извори, но и успява сполучливо да структурира цяла енциклопедия за родното си село Мърчево. Усилията му са забелязани от родолюбиви спонсори, свързани със селото, които подпомагат нейното издаване.

На първата корица Йордан Георгиев е поставил знаковото стихотворение „Роден край” на Трайко Симеонов. То не само изразява силния патриотизъм на двамата, то буди патриотизъм у всеки читател, защото всеки има роден край.

А мотото под стихотворението предизвиква философски размисли: „В миналото в град Атина имало храм на старостта - там са отвеждали децата.” - цяло есе може да се напише по тази тема.

Скритата мисъл на Йордан Георгиев обаче е да покаже, че от миналото има какво да научат младите поколения, за да могат да се справят със своето настояще и бъдеще. Не случайно в своя роман „1984″ британският писател Джордж Оруел през 1949 г. казва: „Който контролира миналото, контролира бъдещето.”

Първата книга авторът озаглавява „Мърчево от най старо време до началото на ХХI век” (Административно-териториално устройство). Тя се състои от три части. В първата част се изследва „Землището на село Мърчево от най-старо време до освобождението от османско владичество”.

В нея се прави пълна природо-географска характеристика на село Мърчево, представят се доказателства за наличие на живот от праисторическо и по-късно време в района на селището, показват се версиите за произхода на името му и се разказва за битието му до Освобождението.

Според автора злосторничествата на турците карат жителите на село Големо Мърчево да се заселват на по-скришно място, дето е село Мало Мърчево. Не е случайно, че между Мърчево и Габровница има Хайдушко кладенче, както и не е случайно, че при второто протестно писмо на селяните от Северозападна България до руския цар един от подписите от 1859 г. е на мърчевченина Домнян.

Втората част на книгата се занимава със „Землището на Мърчево след Освобождението (В периода от 1878 до 1944 г.)”. Тук е показан началният етап на формиране на село Мало Мърчево, двете села в състава на Лютенската община и накрая в самостоятелна община.

Оказва се, че откриването на жп гара в село Мало Мърчево предизвиква не само преселването в него от Големо Мърчево, но и заселването на хора от цялата страна и особено от Северозападна България, както и на бежанци от Македония и Сърбия.

Гарата става център на много складови бази, кооперации и държавни предприятия както на местни хора, така и на инициативни заселници, които са изброени поименно и е направена пълна характеристика на тяхната дейност. Трудят се стари, млади и деца и се замогват, като се включват и в обслужващата сфера.

Освен промишлеността силно развитие получава и търговията. Поминък създават и възникналите чифлици. В трите войни за освобождение на поробените ни сънародници загиват 31 души от Мърчево, а по време на Втората световна война загива един мърчевски зет.

По време на Септемврийското въстание от селото са убити 17 души без съд и присъда. Йордан Георгиев показва и десетките управленски екипи от различни партии, репресиите, както и честата смяна на кметове по политически причини и поради фамилни вражди. Великолепно са представени селските фабрикаджии от човеколюбивата фамилия Рапонски.

Следва третата част, която показва „Село Мърчево през времето на социализма 1944 - 1989 г.” В нея са пресъздадени първите промени, правени по съветския опит, и е показан животът на селото в състава на община Владимирово и община Бойчиновци, както и тригодишното му съществуване като самостоятелна община.

Не се допускат убийства по политически причини; на затвор от Народния съд е осъден само един жител, а затворници по-късно има само поради финансови злоупотреби или други провинения. Активно е участието в бригадирското движение.

Местният свещеник Крум Христов преглъща гаврата с неговата личност, след година се разпопва и 15 години е директор на училището, като дори е член на БКП. В селото не минава без така наречените национализации и „чистки” по политически причини.

Авторът показва демографския ръст на селото и наличието на стабилен поминък - 300 ученици до осми клас, полудневна градина с 25 деца и целодневна детска градина с 25 деца. Преди 1944 само двама са с висше образование и 11 със средно, а през 1969 г. 40 са с висше образование и 16 следват във ВУЗ. Причините за всичко това са в поминъка - в селото има 20 предприятия с 400 работещи, които дават над 28 милиона лева обща продукция и редовно преизпълняват плановете си. Електрификация, радиофициране и телефонизация, благоустроени улици и тротоари - като че ли няма какво друго да се иска. В една от кооперациите се изплащат по 20 заплати годишно. Трудовият ден надминава 5 лв.

Втората книга е озаглавена „Мърчево - социално-икономическо развитие през ХХ век” В четвъртата част „Икономическо развитие” са изредени всички държавни стопански предприятия, кооперации, техните ръководители и успехите им.

Тук е показано и ръчното производство, както и появата на промишленост след 1923 г - мелничарството и фабриката на братя Рапонски, появата на вършачки, 20 търговски кантори до 1944 г., развитието на дребната търговия и занаятчийството, кооперациите след 1933 г. с техните успехи и неуспехи.

Петата част на книгата си Йордан Георгиев е посветил на „Духовната сфера” с три глави - „Образование”, „Култура” и „Вяра”. Проследени са перипетиите, през които минава училището от 1867 година до наши дни.

Много години учениците учат в частни домове, много кметски екипи планират изграждането на училищната сграда, която се строи при четирима кметове и в края на 1939 г. се открива официално първият етаж.

Подемът му след 1944 г. е толкова голям, че то става базово училище на МНП за нов експеримент по сугестология, а и става инициатор на редица иновации от национален характер.

Читалище „Просвета” е регистрирано през 1935 г., но през 1937 г.
се налага да се възобновява и открива Народен университет с лектори учителите от селото, осигурява се абонамент, създава се тригласен хор, развива се театралната самодейност, а след 1944 г. - и танцовата самодейност, хорът става четиригласен, има фотоклуб, гостуват писатели, създават се естрадно-сатиричен и буфосинхроничен състав. Не е случайно, че за 50-годишнината му е наградено с орден „Кирил и Методий” - I степен.

Църквата на село Мърчево е регистрирана през 1899 г., помещава се в частен дом, а собствена сграда е изградена през 1934 г. след много трудности, изредени от автора.

Последната част на книгата е посветена на „Социална дейност”. Показани са митарствата на здравната служба, която е в къщи под наем и чак през 1960 г. се настанява в новия Обществен дом с лекарски, зъболекарски и акушерски кабинет, има медицинска сестра, прислужница и линейка. Йордан Георгиев е показал всички профилактични мерки на службата и кметовете.

Показал е и развитието и служителите на телеграфо-пощенската станция от 1923 г насам. Подемът на спортно-туристическата дейност е след 1944 г., като се развиват освен футбол още и борбата и конният спорт, донесли много награди. Накрая е направен преглед на основните празници, обичаи и особености на бита и културата в селото от миналото до днес.

В края на първата книга Йордан Георгиев е представил „Личности с национална и световна известност”, в които е включил откривателя проф. д-р Цветан Димитров Гергов, д.м.н., народния представител Илиян Илиев, създателя на небостъргач в Чикаго инж. Александър Николов Дърводелски, етнолога доц. д-р Йорданка Манкова от Враца, издалите книги за Мърчево Снежана Илиева Георгиева, Илия Костов Лазаров, Петко Иванов Цолов, издателя Румен Николов Тодоров, както и личности от Мърчево, заемали важни държавни и партийни длъжности.

Изредени са всички полковници, авиолетци и парашутисти. Показан е ликвидационният съвет слез 1989 г. и последните кметове до днес. А в края на втората книга са показани и спомоществователите на книгата. Хвала на тези благородни люде!

Йордан Георгиев не е обикновен хронист. Той много често, говорейки за нещо конкретно, пестеливо разказва какво се случва по тоя повод в национален мащаб и така демонстрира огромната си ерудиция. Това помага на читателите по-добре да вникнат в събитията и да не им звучат изолирани от контекста на националната ни история и култура.

Авторът не е претоварил текста си със снимки, а е подбрал само необходимите. Използвал е за онагледяване списъци, статистики, таблици и е снабдил книгата си с прегледен и изчерпателен научен апарат.

Не само от биографичната му справка на последната корица, но и от текста става ясно, че Йордан Георгиев е активен участник в някои от събитията в Мърчево, свързани с образованието, а и не само с него.

Като окръжен съветник успява да издейства 10 000 лева от бюджета на Окръжния народен съвет - Михайловград за построяването на два моста в селото.

Сигурно е правил и други благодеяния на селото, но най-голямото е настоящата селищна монография, израз на истинска синовна признателност към предците.


Георгиев, Йордан. Мърчево (Големо и Мало) в далечното и близкото минало, Монтана, книга първа, 2015; книга втора, 2016.