ОКТОМВРИЙСКА ПЕСЕН

Христо Г. Казанджиев

Люшкат хали есенни брезите,
оронват последни им листец
и към облаците ги отнасят
да свият там на смъртта венец.

Капят листи с печал над водата,
в тъга ги унесен гледам аз:
скърби, жалост ми душат сърцето,
че също и аз губя час по час.

——————————

сп. „Илюстрация светлина”, г. 22, кн. 8-9, 1914 г.