Уладзимир Хадика

превод: Найден Вълчев

Нажъни ми, каза мама,
за теленцата трева.
И ме утринно помами
утринната синева.

Повечко ми нажъни, та
тук да има подръка.
Шушнеха си висините
нещо с тихата лъка.

Дай им там две-три ръкойки,
а останалото внес.

Край рекичката девойки
мълком жънеха овес.

Тук косено, там копита
го убили след това -
накъдето да опитах,
не намерих аз трева.

А цъфтеше мак в замая,
а звънеше щурчов глас…
За теленцата накрая
сноп овес занесох аз.