ЗНАК

Петко Кицов

ЗНАК

„… надеждата за шир, благословена, родна,
де волно да развей тревожната душа…”
Николай Лилиев

Покрай съдбите ви човешки, през делника си мълчалив,
почти живот живял, минавам без поза и премислен жест.
Тъй благодарен на съдбата - със своя знак немилостив -
със труд, със грижи и със песни белязала ме е до днес.

До днес. До утре. И до края! Между надеждите безплатни
аз ще припламвам неизбежно, ще спускам бръчки по лицето
и към посоката на хляба ще дърпам мислите обратно,
над пропастите на живота със днешна рана ще ви светя.

Тъй, недокоснат от триумфи, със проста песен ще се връщам,
а болките ще отболояват сред пламъците на душата.
Следобеда си ще премина, заслужил къшея насъщен,
спасен от милостиви длани и от горчивата предплата.

И подчинен от своя жребий, по въглените на живота
душата ми пристъпва боса, без раните си да показва.
В часа, когато някой пада, да го спаси от гняв и вопъл,
да търси в утрото начало - с това до смърт съм я наказал…


ИЗХОД

Самотното дърво те поздравява!
Светкавица над теб се извиси.
Към себе си сега ти приближаваш
с една сълза, която да спасиш.

Наведен, над дълбокото в сърцето
със глътка вяра в мъжките гърди -
изхвърля те със Прилива морето.
Но себе си дали ще победиш!

А думите безмилостно се стичат
в измамата - наречена Живот.
Сърцето ненаситно ти разсичай -
в страданието ще просветне брод.

Дори смъртта сега не подозира
какво те чак в ден немилостив:
пожарът предстоящ, все пак напира.
А славата - към теб!
Ако си жив!