ГРИЖА

Бленика

Мисля, мисля - дни и нощи,
докога ще чакам още
да порасна тъй голяма
като татко или мама.

Всяка вечер рано лягам
и в леглото си протягам
и ръцете, и краката
чак до края на кревата.

Сутрин със сапун се мия,
мляко пълна чаша пия,
слушам татко, слушам мамка,
а пък ползата е малка:

все на пръсти се повдигам
до долапа да достигам,
дрехите си да откачам
трябва още да подскачам.

И на всичко туй отгоре
отвисоко всички хора
гледат ме с усмивка жалка,
сякаш викат; малка, малка!

Боже мили, помогни ми!
Що да правя, научи ме,
да порасна до зарана,
да достигна чак тавана.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 7, 1933-1934 г.