ПРЕДПРОЛЕТЕН СЪН

Панайот Петров

Прелита закъснял снегът
с лъх пролетен от небесата.
Сънува сладък сън земята -
че съдба й се, чист, бленът.

Тъкачки вижда тя - тъчат
и дотъкават й платната,
и гали я, блестещ в позлата,
на слънце-юноша лъчът.

——————————

сп. „Родна нива”, кн. 4-5, 1929-1930

* съдба й се - т. е сбъдва й се - бел. ред.