МАМО!

Неделчо Тинчев

МАМО!

Мамо, мамо, колко много
те обичам в този час!
Дай ми, мамо, да целуна
твоите странички аз!…

Дай да те прегърна сладко
и в ръце ти да заспя;
искам Сънча аз да видя -
Сънчо песен веч запя.

С него двамка да попеем. -
А в онези красоти
теб ще шепна: Мамо, мамо,
колко сладинка си ти!…

——————————

сп. „Пчелица”, г. 5, кн. 1, 1 октомври 1930 г.


ЗМЕЙ

Бабка казва, че живеел
някъде си змей крилат
и че имал, и че имал
само от злато палат.

От устата си изригвал
огнен пламък и искри,
дето минел, дето минел
палел всичко да гори.

И навсякъде е носел
страх за хорските сърца!
Че се хранел, че се хранел
той с немирните деца.

——————————

сп. „Пчелица”, кн. 1, 1931-1932 г.


ПЕСЕН

Послушай вятърът как свири
с цигулката на есента
една страхотна, буйна песен,
заляла пак навред света.

Я виж как ронят се листата -
сирашки сякаш са сълзи…
И как са тъмни небесата -
дъждът вали, вали, вали!

Над нас е мрак и свод надвесен -
отново тук е есента.
О, таз сиротна, тъжна песен,
о, тез изсъхнали листа!…

Послушай вятърът как свири
с цигулката на есента
една страхотна, буйна песен
за всички бедни по света!…

——————————

сп. „Светулка”, кн. 2, 1937-1938 г.


КАПЯТ ЖЪЛТИТЕ ЛИСТА…

Есен тиха, есен златна
кротко броди по света,
над земята благодатна
капят жълтите листа.

Капят тихичко листата,
плачат сухи дървеса
и почиват си нивята
под оловни небеса.

В запустелите полета
и в смълчаните гори,
есен нежна кротко шета,
есен с бисерни слани!…

——————————

в. „Славейче”, бр. 3, 1940


МАМА

Със теб аз заспивам,
о, моя скъпа мамо,
и всеки ден и нощем
аз виждам тебе само.

В очите твои топли
небето се оглежда…
Звездици те са светли
на радост и надежда…

Какво, че си старица
със бръчки на лицето?
За мене си светица -
едничка под небето!

Целувам ти ръцете,
напукани и черни,
с които ни отхрани
сред грижите безмерни.

Където и да ида,
аз виждам тебе само;
теб - вечна и свещена,
о, моя сладка мамо!…

——————————

сп. „Светулка”, кн. 6, 1942-1943 г.