ДИЙ

Йордан Попилиев

Дий, воловци, мои златни,
дий, земята да орем,
семената благодатни
днес на нея да дадем.

Да прораснат от земята,
да завържат класове.
Та на лято по полята
да се чуват гласове.

Жетва с радост да се сбира,
да зазвънкат сърпове,
песни да кънтят във шира,
да се вързват снопове.

Дий, воловце, да ореме
и земята да браздим.
Дий! Дорде е още време.
Дий! След малко ще пладним.

——————————

в. „Барабанче”, бр. 50, 1938-1939 г.