СЪН

Христо Златинчев

Татко ми умря на фронта,
как го оплаках!…
А нощес пък колко живо
аз го сънувах!…

Със мустаците, с брадата,
с говора си бърз,
наметнал се със куртката,
а на нея кръст.

Махна от вратата крепа,
позасмя се той.
И ми даде захар - шепа.
Ябълки - безброй.

„Яж - благато той ми рече
и ме целуна -
аз при вас съм тука вече,
лошото мина.

Чудна кукличка от свила
теб, дете, купих.
Бръкни в раницата, мило!”…
… И се събудих.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 7, 1918 г.