ИЗ „НА СТЪПКИ ОТ СЕБЕ СИ” (2016)

Стефка Андреева

ЖИВОТ

Този живот -
с изпитания и грижи,
този хубав живот,
този проклет живот -
е мой.
Хвърля ме от пропаст към изгрев,
от вяра към отчаяние,
изненадва ме със случайност и мъдрост,
преобръща представи,
понякога ме наказва.
Този хубав живот,
този тъжен живот
ме държи изправена,
не ми дава покой,
понякога ме погалва.
От зори до мрак
все ми задава въпроси -
никога гладък,
никога лек.
Този мъдър живот,
този странен живот
ме обсебва -
властно път начертава
напред.


ИМИТАЦИЯ

Цветя изкуствени отново са на мода.
Навсякъде е пълно с тях -
красиви, майсторски направени.
Неволно ти се иска да ги пипнеш -
наистина ли не са живи?
Красиви, свежи, неувяхващи,
багрите им весели, неостаряващи.
Все по-предпочитани,
все по-обичани…

А моето мушкато вехне
на крехкото си стъбълце…


ПЛОДОВЕ

На дъщерите ми

Отива си лятото.
Отронват се подове,
узрявали дълго.
Редя сладки до кисели,
стипчиви до сочни,
уханни до тръпчиви.
Събирам старателно всичките:
благородни, слънчеви и горчиви.
Отива си лятото.
Със златна колесница потегля.
Отронват се дните ми мълчаливо,
с послания и притчи прелели.