Румяна Захариева

Румяна Захариева е родена през 1950 г. в Балчик. Завършва Английската гимназия в Русе, славянска и английска филология в Бон. От 1970 г. живее в Германия. Немско-българска писателка на свободен хонорар, поетеса и преводачка. Сътрудник на Западногерманското радио WDR 3 и WDR 5, HR, ORF, DLF и DR, и на DW, автор на радиопиеси за деца и възрастни и предавания за България и българската литература. Член на Германския ПЕН - клуб, на Писателския профсъюз и на писателското обединение DIE KOGGE. Първите й публикации са от 1964 г. във в. „Септемврийче”, сп. „Пионерски ръководител”, и сп. „Родна реч”. Пише на немски от 1975 г. Публикува първата си стихосбирка “Geschlossene Kurve” през 1978 г., за която е удостоена с литературна награда за млади автори на Северен Рейн Вестфалия и която излиза през 1985 г. в България под едноименното заглавие “Крива затворена” в изд. „Народна младеж”. Следват стихосбирките “Последната жена” (1992), “Am Grund der Zeit” - “На дъното на времето” (1993, 2013), “Обмяна на сънища” (1997) и “Traumwechselst?rung” - “Смущение в обмяната на сънища” (2013). Първият й роман e “Eines Tages jetzt oder warum verandert Elisabeth Schleifenbaum ihr Leben” - “Имало едно време сега или защо Елизабет Шлайфенбаум промени живота си” (1987, 2015), последван през 1990 г. от романа за българското й детство “7 Kilo Zeit” - “7 килограма време”, преиздаван 1993, 1999, 2006 и 2013 г. Борбата на жената-интелектуалка за собствена идентичност извън границите на матерния език е тема на романа й “B?renfell” - “Меча кожа” (1999) - с награда на елитното читателско обединение Bonner Lese . С чувство на хумор и себекритичност авторката рисува трагикомичната борба на Изтока и Запада за интеграция и борбата на женското и мъжкото начало, олицетворени от една смесена брачна двойка - в романa “Transitvisum f?rs Leben” - “Транзитна виза за живот” (2013) - с работна стипендия на Творческата фондация Северейн Рейн Вестфалия. Борбата за материално, духовно и сексуално оцеляване на самотната майка-чужденка (балканджийка), млада жена с 2 деца, 4 мъже (германци) и 5 руски зайчета-джужета се тематизира в сборника й от къси еротично-сатирични разкази “Die geliehenen Strapse” - “Жартиери на заем” (1998, 2001, 2015) и в “Schenk mir ein Jahr ohne Weihnachten” - “Подари ми една година без Коледа”- сатирични текстове по поръчка на Западногерманското радио WDR 5 (публикация от 2013 и 2015 г). През 2009 г. е премиерата на пиесата й “Sternenjagt” - “На лов за звезди” в Северинс Бургтеатър в Кьолн , по едноименния й еротично-сатиричен разказ от сборника “Жартиери на заем”. През 80-те години публикува в свой превод Антология на българската женска поезия и избрани произведения на 60 български поети, писатели и критици в реномираното сп. DIE HOREN - това е първо обстойно представяне на оригинална съвременна българска литература в Западна Германия. Превежда в “Българска библиотека” (изд. Авлос), избрани стихове на Констатнитин Павлов, Блага Димитрова, Радой Ралин, Любомир Левчев и проза на Ивайло Петров, по които прави предавания за Западногерманското радио WDR 3 и WDR 5, и др.; превежда романите на Николай Табаков “Да” - “Ja” (2013) и “Няма да е все така” (под заглавие “Der erdachte Krieg” - 2015). От 2014 г. сътрудничи на сп. “Съвременник” със стихове, с романа си “Ръкавици за Студената война”, спомени от детството” и преводни текстове. В момента работи над немския си роман “Блюстителката на реда” (”Die Ruhestifterin”), пише романа си “Транзитна виза за живот” и търси издателство за първия си роман на български “7 килограма време” (алтернативно заглавие “Ръкавици за Студената война”).


Публикации:


Поезия:

КРИВА ЗАТВОРЕНА/ брой 102 януари 2018


Проза:

РЪКАВИЦИ ЗА СТУДЕНАТА ВОЙНА/ брой 100 ноември 2017