ЗА ДЯДОТО

Тома Измирлиев

Чудно нещо! Един голям враг на кървавия строй умря, а буржоазната преса, вместо да го наругае - мълчи като риба…

А оная паплач от работници, селяни, занаятчии, студенти и пр., която само по милостта на собствениците диша, издаде стотици некролози, сякаш, че цяла България е ревнала за този омразен старик…

България ли?

Но какво е България?

Та това и учениците и от отделенията го знаят. Прочетете в която щете география: „България е земята, която се простира между Дунав, Добруджа, Сърбия, Гърция, Турция и Черно море с нейните градове, ниви, гори, фабрики и сгради.”

Е, добре, тия ниви, гори, фабрики и сгради принадлежат на нас - собствениците - следователно и България е наша. С какво право тогава хленчат от името на България тия дрипльовци, които нямат педя земя и една керемида?

Каква полза е видяла България от тях?

Даже и през великите освободителни войни, тези предатели със стотици хиляди мряха из Турция, Гърция, Сърбия и Румъния. Чужда земя наториха с телата си, чужда пръст напоиха с кръвта си. И затова сега там има такъв берекет. Слава Богу, че през септември зорлан ги накараха да понаторят и Врачанско - иначе от глад щяхме да измрем…

Но кой е Димитър Благоев, за когото хленчи тая робска паплач? Как живееше тоя апостол на равенството?

Чисто по царски!

На, попитайте и министър Русев, ако не вярвате нас! Барем той никога през живота си не е лъгал… какво изнесе той в казиното? - Ужас!

Повече от десет милиона руски пари са минали през ръцете на Дядото. Е, нали се знаеме? - От тия десет милиона поне два-три са останали в него. Но само толкова ли? Ленин е зел 52 милиона марки от германците. Вярвате ли и дядо Благоев да не се е облажил от тая сделка? Ами дневните като депутат, ами тлъстата заплата като шеф на комунистите? Ами рушвети, комисиони?

Къде е тук равенството? Къде е нашия пай от плячката?

Но и след смъртта му пак не е равенство! Устрои му се царско погребение.

Позлатен ковчег, стотици венци, десетки хиляди ревнали бедняци изпроводиха тялото му до гробищата.

Защо? С какво той е по-достоен от Гешова, например, на погребението присъствуваха само официални и почтени лица с бомбета и цилиндри?

Какво завеща той на народа?

Бунтарство, непокорство и стачки!

Благодарение пръснатата от Благоева демагогия, собствениците, които с пот на чело (макар и не на техните), спестиха пари за по няколко пет-шест етажни сгради в София, цели седем години бидоха тормозени от противочовешки закони за жилищни нужди и нам какви дивотии още.

За собствениците Д. Благоев ще си остане един зъл гений за целия свят, а най-много за България. А какво мислят за него бедняците и работниците, не искаме да знаем. Пък и кой им е дал правото да мислят?

Време е уважаемото правителство да забрани със закон на милионите голтаци и работници да обичат и почитат тоя безотечественик, а Св. Синод - да прокълне бунтарската му душа, та и на оня свят да не прокопса…

——————————

Тома Измирлиев. Разкази и фейлетони. Хемус. 1947 г.