НОВАТА КНИГА

Радка Станимирова

НОВАТА КНИГА

Днеска ни донесе татко
нова книга със картини.
Седнахме ний двама с Васко
и зачетохме саминки.

Лани мама ни четеше,
а ний слушахме засмени.
Но това отдавна беше -
сега вече сме големи.

Татко каза, ще ни купи
книжки още по-красиви,
ако бъдеме послушни,
весели и работливи.

——————————

в. „Славейче”, бр. 3, 1936 г.


РОДИНА

Обичам през ранната пролет полето,
покрито със бяло кокиче, -
обичам росата, звездите, небето,
пенливото малко поточе.

Обичам през топлото лято нивята,
червения мак и синчеца; -
обичам през чудната есен гората,
нашарена с пъстри листенца.

И обич голяма ми пълни сърцето
към моята скъпа родина
когато със радост изкачвам скалите
и спускам се в китни долини.

——————————

в. „Славейче”, бр. 2, 1938 г.


ЕСЕН

Весела, засмяна -
златокъдра есен
с леки стъпки тича,
пее свойта песен.

Пее по градини,
пее по лозята;
жълтолисти клони
свежда до земята.

Плодове узрели
дава тя на всички
и си взема сбогом
с прелетните птички.

После се забърза
татък към гората -
жълти и червени
да шари листата.

С леки стъпки тича,
пее свойта песен -
дарове разнася
хубавата есен.

——————————

в. „Барабанче”, бр. 18, 1938-1939 г.


НА РАБОТА

На Анна Тузсузова

Най-обичам сутрин
рано като стана,
след като закуся
работа да хвана.

Плетките различни
искам да науча -
нека казва татко,
че не ще сполуча.

Нали виждам мама
как плете-разплита,
пък накрая - Анна
носи дрешка шита.

Наближава есен.
Ще завеят хали.
А след тях ще дойдат
снежните парцали.

Милата ми кукла,
топли дрехи няма.
Как ли ще премине
зимата голяма?

Затова да бързам:
с плънки и наметки,
навреме да свърша
хубавите плетки.

——————————

в. „Славейче”, бр. 1, 1939-1940 г.


БАБА И ВНУЧЕ

Из комина вятър свири,
вкъщи печката бумти,
а край нея, на миндера
бебе дреме и мълчи.

- Събуди се, мила бабко,
приказки ти аз чета,
ти от тях ли така сладко
се унесе и заспа?

- Мило, обично детенце,
слушам приказките аз,
като моето вретенце
тихо шепне твоя глас.

И припомням си години:
малка като тебе бях,
нямах книжки, ни картини,
за училище скърбях.

Тъй отраснахме тогава
в онез славни времена.
Вий учете се за слава,
сейте златни семена.

——————————

в. „Славейче”, бр. 3, 1940 г.


МАЙКА

Вятър вее и превива
храсти, голи дървеса
и вихрушка се извива
с вой до тъмни небеса.

Бедна майка стъпва с мъка
по затрупания път.
Ще ли скоро да намери
милия домашен кът?

„Потърпете, скъпи рожби,
всяка мъка има край.
Ето, село наближихме,
чувам вече кучи лай.

Днес парите, що спечелих,
всичките за вас ще дам,
дрешки ще ви купя нови
и гевреци със сусам.”

Врани черни нека грачат,
нека вее студ и сняг,
майката по-бързо крачи,
близко е до къщний праг.

——————————

в. „Славейче”, бр. 3, 1941 г.


ПРОЛЕТЕН ДЕН

На цъфналата слива,
край нашия стобор,
безброй врабчета сиви
цвъртят и пеят в хор:

- Заминаха далеко
студени, мрачни дни!
Задават се полека
щастливи бъднини!

Надежди нови носи
денят на пролетта!
Дано щастливи бъдат
и хората в света!

——————————

в. „Славейче”, бр. 8, 1941 г.


МИНЗУХАРИ

Жълти, жълти минзухари,
пролетта ви пак завари
по рътлинки,
по полята,
в планината и гората.

Жълти, жълти минзухари,
Бог със злато ви нашари,
да блестите
край нивята
и да радвате децата!

——————————

в. „Славейче”, бр. 8, 1941 г.


ЛЯТОТО СИ ОТИВА

Жълтеят родните поляни,
горите глъхнат ден след ден,
че скоро есен ще настане,
ще брули вятърът студен.

По стрехите и по горите
не ще се чува дружний хор
на птичките, що цяло лято
браздяха синия простор.

Но друга радост ще залее
широко нашата земя:
селякът волно ще запее
в градини, ниви и лозя.

Че почнал е във ранна пролет
земята черна да оре,
да сее, жъне и копае
навред из родното поле.

Сега ще сбира плод обилен
от всяка вейка, всеки клон -
след толкоз тежък труд усилен
ще пълни с радост всеки дом.

——————————

в. „Славейче”, бр. 1, 1941-1942 г.


ПЪРВОТО АГЪНЦЕ

Днеска дядо се завърна
горе от баира,
под кожуха си загърнал
агънце игриво.

Цялото е бяло, чисто,
с тънички крачета,
на чело звезда лъчиста
ясно грее, свети.

Леко дядо го остави,
със уста подсвирна,
а пък моя бате Слави
кротко го прегърна.

Двама милваме го нежно,
песнички му пеем,
сладки думи му говорим -
а то само блее!

Медно звънче му окачих
на вратлето тънко,
агънцето заподскача,
разля песен звънка.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 5, 1945-1946 г.


ВИТЛЕЕМСКА ЗВЕЗДА

Във ясната вечер, когато трептяха
по свода небесен безбройни звезди,
яви се звездата най светла и чудна
предвестник на правда и край на беди.

И ангели бели летяха в простора,
възпяваха с радост щастливия миг,
когато роди се във пещера проста
на вечната истина Царя велик.

Със дарове скъпи тръгнаха тогава
мъдреци стари от далечни страни,
почит да сторят, поклон да направят
на Тоз, що с доброто света победи.