КЪМ ЮГ!

Иван Павлов (Вуйчо Ваню)

КЪМ ЮГ!

Ластовичко мила -
дружке лекокрила,
що прехвъркаш плаха
окол нашта стряха?

- Тук мухи, калинки
низ поля, градинки
скоро ще измрат: -
стягам се за път…

Ти, славейче чудно -
птиче ранобудно,
що тъгуваш клето
и мълчиш, несрето?

- Гасне всекичасно
мило слънце ясно -
есен е по вас:
стягам се и аз.

И ти, щърко шарен -
гостенино харен,
що потракваш само
край реката тамо?

- Жабите се скриват,
змиите заспиват -
що ще правя тук?
Стягам се към юг…

——————————

сп. „Светулка”, кн. 7, 1919 г.


ЕСЕН

Жална песен
пей горняка.
Вред мъгли:
тъжна есен
ей заплака -
дъжд вали…

Волни птички
се събраха
и оттук
дружно всички
отлетяха -
все към юг!

Вихър броди
над полятата -
студ и мраз;
тропа, ходи
по къщята
час по час…

Свий вихрушка
пожълтели
листица
и разлюшка
помъртвели
цветица…

——————————

сп. „Светулка”, кн. 8, 1919 г.


ДЯДО МРАЗ

Ей дойде
Дядо Мраз -
и снегът
заваля:

и завчас
дол и рът
побеля. -

С бял кожух
и калпак. -
Я поглеж:
великан -

цял от сняг
и от скреж
изтъкан…

Ей деца
със шейни
припкат цял
върволяк,

със страни -
нацъфтял
ален мак…

И навред
чуй се вик -
весел глас
се поде:

- Ден велик -
Дядо Мраз
пак дойде!

——————————

сп. „Светулка”, кн. 10, 1919 г.


ГРОЗДОБЕР

Мина жътва -
време-злато,
и засмяно
топло лято.

Жар-пшеница
от хармана
във хамбара
е прибрана.

Към лозята
без умора
в ранни зори
бързат хора.

Гръм и песни
са екнали.
Свирят гайди
и кавали…

——————————

сп. „Светулка”, кн. 7, 1920 г.


ЕСЕН

От тъмни небосклони
дъжд хладен се излива;
гората листи рони -
и кротичко заспива!

Цветята тихо шъпнат
за хубавата пролет -
и люшкат се, и тръпнат,
и тихичко се молят…

——————————

сп. „Светулка”, кн. 9, 1920 г.


СНЕЖИНКИ

Бели хубави снежинки -
чисти и сребристи,
на дружинки
и саминки -
кой ви прати
тъй крилати
от небето -
вишинето -
да летите, -
дни тегловни
и грижовни
да вестите?
- Ний сме скрежени сълзици,
чисти и лъчисти,
на войници -
мъченици,
в боя славен
и неравен,
що паднаха
и - умряха
за земята
родна, бедна -
ненагледна
майка свята…

——————————

сп. „Детска радост”, кн. 1, 1920 г.


ПРОЛЕТ

Долнякът дивна песен
подхванал, тихо вей;
на модър свод небесен
засмяно слънце грей.

Топят се преспи снежни
по всеки рид и слог, -
и в миг цветенца нежни
избиват на възбог.

Ей гиздаво кокиче
и златен минзухар -
най-миличко сестриче
и свиден, скъп другар.

Ей рой певци крилати
завръщат се от юг, -
и горд забива тати
в земята остър плуг.

Ей агънца чевръсти
търчат от бряг на бряг,
и - пролетта на пръсти
пристъпва, иде пак!

——————————

сп. „Детска радост”, кн. 4, 1920 г.


ИМАМ ЛИ ТАТКО

- Мамо, имам ли аз татко?
Да не съм сирак?
- Имаш, имаш, пиле сладко:
горд сокол-юнак!

- Мамо, той сега къде е ?
Защо не е тук?
- Бог знай, мило, где се рее
там далеч на юг…

- Мамо, ще ли се завърне
скоро той при нас?
- Скоро, пиле! Ще прегърне
теб и мен тогаз!

- Маминко, и армагани
ще ли носи той?
- Много, много дни засмяни,
слънце, сине мой!

——————————

сп. „Детска радост”, кн. 7, 1920 г.


СБОГОМ!

Тази сутрин рано-рано
Златко се събуди,
и сънливи си очички
търка и се чуди!

Ластовички, ластовички
гонят се из двора:
чуруликат и подхвъркат,
кацат по стобора…

- Мамо, мамо, я погледай:
гостенки крилати!
Що са толкоз подранили?
Кой ги тук изпрати?

Люта зима ще настане -
бури ще завеят;
посред студ и мраз, горкинки,
как ще преживеят!

- Миличко, та те отиват
надалеч от нази:
дето слънцето захожда
сред море-елмази,

дето пролет - хубавица
грей с очи небесни -
и раздава свила, злато
и цветя, и песни…

Ето, тръгват, отлетяват
хубавите птички!
Хай, кажи им „сбогом”, чедо…
- Сбогом, ластовички!

——————————

сп. „Детска радост”, кн. 8, 1920 г.


ЗИМНА ПЕСЕН

Студ и мраз е у нас.
А дечица - върволица
припкат вън, чуй се звън,
и лудеят, и си пеят
песенчица.

И от сняг цял човек
изградили, построили
и калпак, и кривак
на главата и в ръката
му турили…

И хорце от сърце -
завъртели - залюлели:
Хоппа-хоп! Троппа-троп!
Сякаш луди пеперуди
полетели…

——————————

сп. „Детска радост”, кн. 1, 1921 г.


ДЯДО КОЛЕД

Дядо Колед, ей го пак,
весел и засмян -
посред студ и мраз, и сняг
бърза запъхтян.

И загърнат с бял кожух,
и калпак - поглеж:
цял потънал е във пух,
побелял от скреж!

Вън виелица - вали:
студ и мраз голям! -
Дядо Колед криволи
по пътечки сам.

И низ преспи, долища,
и с препълнен кош -
носи хубави неща
в тая дивна нощ…

- Дядо Колед, накъде? -
попитах го аз.
- При дечицата - къде,
бързам този час!

Аз приятел съм навред
с малките деца:
нося им по целий свет
много игралца…

——————————

сп. „Детска радост”, кн. 2, 1921 г.


СЛЪНЧО

- Братко Златко, я кажи,
ала право - не лъжи:

де отива Слънчо злат
вечер? - Има ли палат?

Кой го в люлка там люлей?
На приспивка кой му пей?

Майка има ли? - От сън
кой го буди с песен-звън?…

- Умчо Крумчо, Слънчо злат
обикаля целий свят.

Няма майка, ни баща -
той сирак е на света.

Няма ни палат, ни трон -
все препуска огнен кон.

Сън, умора той не знай -
все засмян си е открай!

——————————

в. „Поточе”, бр. 6, 1928-1929 г.