Иван Павлов
Иван Павлов (псевдоним - Вуйчо Ваню, също и Вуйчо Ваньо), български поет, е роден на 9 октомври 1888 г. в град Котел в семейството на Павли Вельов и на Цона хаджи Йорданова. Иван Павлов е правнук на поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански) - четвърто поколение след бележития възрожденец: бащата на поета е син на внучката на Софроний - Стойка, която е дъщеря на Софрониевата дъщеря Ганка. Завършва гимназия в Сливен, където прави и първите си стихотворни опити. Учителства в Котленско, Бургаско, Карнобатско. Публикува стихове за деца под псевдонима „Вуйчо Ваню” във всички детски издания, сред които списанията „Градинка”, „Детска почивка”, „Картинна галерия”, „Детска радост”, „Светулка”, в. „Поточе” и мн. др.. През 1916 г. излиза книгата му „Великден”, а през 1920 и 1923 г. - стихосбирката му за деца „Сребърни звънчета”. Създава през 1926 г. автобиографичната поема „Софроний”, откъс от нея рецитира в Народния театър „Иван Вазов” големият артист Сава Огнянов, по-късно същото прави и артистът Владимир Трендафилов. Посвещава на Котел 12-куплетната поема „Градът на великаните”. Публикува и творби за възрастни с истинското си име Иван Павлов. Умира през 1976 г. в София. Баща на Веселин Павлов - дългогодишен актьор в Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов”, който издава две книги на баща си - стихове за деца и поемата „Софроний”.
Публикации:
Проза:
ЕХ! ДЕ ДА СМЕ ВСИЧКИ ТАКИВА БАБИ!/ брой 108 юли 2018
Литература за деца:
КЪМ ЮГ!/ брой 100 ноември 2017
ПОД СТАРАТА СТРЯХА/ брой 168 май 2024
Преводи:
