В НОЩТА НА АФАЛА

Пею Богданов

В НОЩТА НА АФАЛА

В нощта на афала от тъмните бездни
русалка изплува на морския бряг,
помаха с ръка и повика ме нежно:
„Ела да познаеш подводния свят!”

Не исках да спирам на пътя в средата,
когато ме чака красива жена
в леглото на белия връх на вълната….
Това се нарича навярно съдба!

Отплува в морето сред стадо делфини
и с тях се отдаде на волна игра….
Запомних поканата с тях да замина -
русалката имаше дълги крака!

С какво е сменила опашната перка,
щом има глас меден и чудни крака?
Защо не направя внезапно проверка,
ще може ли с тях да върви по брега?

Погледнах водата, а там се надигна
чудовище морско… Обхвана ме страх!….
Познах го веднага, не смеех да мръдна,
пред мене пръхтеше тюленът-монах.

Извика ми: „Спри се, не ставай безумен -
русалка те води с ръка за носа ….
Пътеката свършва при залеза лунен,
а после те чака голяма беда…”

Защо ме спаси от погрешната стъпка?
Тюленът-монах е изчезнал от век…
Той може би пази неземната тръпка -
в просторите морски да плува с Човек.

————–

*Афала - черноморски бутилконос делфин
**Тюлен-монах - хищен черноморски бозайник - изчезнал
от нашите брегове около средата на миналия век


ПЛАНКТОНЪТ РАЗЦЪФТЯ

Обещах да подаря на любимата жена
синевата на небето с белите платна на хоризонта,
на дълбоките води лазура, пурпура на идващия ден
и на раковините дъгата, скрита в пясъчните дюни….
Обещавах всичко в тъмнината на нощта.
а на сутринта ме събуди плисък на вода,
оцветена от ръжда…
Как сега да обясня на любимата жена,
че планктонът разцъфтя под покрова на нощта?
Или цветовете, обещани от морето,
са били една лъжа…