МАЙКА
МАЙКА
Да се събудиш в нощ, когато
светът във сън дълбок почива -
да си отвит и в тъмнината
без шум да те покрий с завивка
ръката майчина… Унесен -
очи отново да притвориш,
и думи, нежни като песен,
да слушаш майка да говори:
„Не се отвивай, ще простинеш!” -
О, спомени незабравими:
отдавна майка ми почина,
а сякаш чувам тия думи!
——————————
в. „Поточе”, бр. 2, 1933-1934 г.
МАЛКИЯТ ПРОДАВАЧ
Из улиците - шум, гъмжило.
Снегът вали, вали безкрай:
ликува зимата без милост,
не иска нищо и да зай.
Със малка кошничка бонбони
момченце в дрипи мръзне там:
под схлупените небосклони
пристъпва по снега едвам.
„Купете си бонбони, моля!” -
повтаря вече стотни път,
а струва му се, че отколе
стои на тоя кръстопът.
Край него бързат минувачи,
не спира никой във студа,
а то трепери, мълком плаче -
детето бедно на града.
Из улиците - шум, гъмжило.
Снегът вали, вали навред:
бушува зимата без милост
с безчувствено сърце от лед.
——————————
в. „Поточе”, бр. 5, 1933-1934 г.
ЗАВРЪЩАНЕ
Вятър ли духа, някой ли пее,
кой ли пристига в нашата къща? -
Конче-вихрушка грива люлее,
от път далечен татко се връща!
Вратата хлопна, Мурджо излая,
грейнаха сякаш бащини двори;
стана по-светла бялата стая,
щом като с мама той заговори!
КУКУВИЦА
Както лани, тъй и днес,
тя се върна с блага вест -
сред дърветата клонати
на горичките познати.
От зелените листа
гледа весело света -
кука, кука до насита:
- Пролетта да е честита!
——————————
в. „Поточе”, бр. 7, 1933-1934 г.
МОЛИТВА
Боже, Ти си вечно милостив,
чуй молитвата ми кратка:
дай на мама и на татка
бодрост, светли дни, живот щастлив;
нашата къща болест да не знай,
радост да но освежава;
златно слънце да огрява
родния ни плодороден край!
——————————
сп. „Православно християнче”, кн. 5, 1933-1934 г.
ГОРАТА ЗИМЕ
Потръпва гората, снегът й тежи -
на голите вейки насипан лежи.
Накичена с бели, сребристи пера,
посреща безмълвна и нощ, и зора.
Пътеките глухи, сред сънната шир,
под снежна покривка - почиват в мир.
Не мярка се птица, ни пътник дори,
не чуват се песни, ни детски игри.
Потръпва гората, снегът й тежи,
за светлата пролет, за слънце тъжи!
——————————
сп. „Светулка”, кн. 1, 1934-1935 г.
СТРУМА
От Витоша, под Черни връх,
извира лъкатушна Струма,
и сякаш бърза - само в дъх,
минутно да прехвръкне друма.
Посред широките поля,
край планини, ливади, ниви,
край много градове, села -
сребристите води разлива.
Стремглаво, ден и нощ тече,
и под небето засияло, -
към юг - за отдих я влече
морето тихо, кротко, бяло.
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 6, 1936-1937 г.
РОДНА ПЕСЕН
Като звън, от вятъра понесен
над безкрайни полски широти, -
ти звучиш, о, моя родна песен,
в реч цветиста, изтъкана в стих!
Ти се лееш волно на Балкана,
край Марица, Дунав, на Пирин,
по ливади, върхове, поляни,
из вековни български гори!
Ти, прекрасна моя родна песен,
колко чудно, сладостно звъниш:
като ручей, бистър и чудесен,
като морски приказни вълни!
——————————
в. „Детска книга”, бр. 3, 1937 г.
ДЪБ
Като самотен страж в полето -
стърчи висок, грамаден дъб -
свидетел ням на вековете,
на миналото - спомен скъп!
Извил стъбло къмто лазура,
разперил жилави клоне, -
той смело среща всяка буря
със яките си рамене.
Скрил в себе си гигантска сила,
като прекрасен исполин
на хора, птици е закрилник,
на дълголетието - син!
——————————
в. „Славейче”, бр. 9, 1938 г.
МАДАРСКИЯТ КОННИК
Издигнат гордо всред скалите,
във камък вещо издълбан,
и под крилете на орлите
стърчи в простора конник сам.
Загледан негде към полето,
към недалечни висоти, -
той сякаш с воинство безчетно
в неравен бой ще полети.
И често тук - над всеки камък,
над елото и всеки друм,
се носи реч, изляна в пламък:
- Поклон пред конника, хан Крум!
——————————
в. „Барабанче”, бр. 49, 1938-1939 г.
ВАРДАР
Като стрела се спуща Вардар,
от Шар извира и лети -
с вода пенлива шумно пада
от стръмни висоти.
И с песен, весела и буйна,
протича в братската земя
и напоява с мътни струи
ливади и поля.
И бърза все към юг, надолу,
и като златна лента грей,
дорде се влее там, край Солун,
във Бялото море!
——————————
в. „Славейче”, бр. 1, 1941-1942 г.
ГЮРО МИХАЙЛОВ
Аз бях дете, когато ти загина
всред вихъра на пламъци и дим,
но още помня твойто скъпо име
и твоя подвиг на безстрашен син.
Ти беше млад войник, с мъжка сила,
и буден страж - със поглед на орел.
Ти не потърси ничия закрила,
а без въздишка в огън изгоре.
И днес, геройо, ти не си забравен,
и днес над тебе блика светлина,
че ти си озарен със вечна слава,
с безсмъртието на велик юнак!
——————————
сп. „Орле”, кн. 7, 1941-1942 г.
НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ
Поклон, будители народни,
на българския дух творци.
На вас дължиме дни свободни,
на вас, апостоли-светци!
В нерадост, в мъка вий живяхте,
под ужас вражески, в тегла,
и първи знамето развяхте,
и първи вдигнахте чела!
На вас дължиме реч и вяра,
просвета, слава, светлина,
че вий рушихте робство черно,
вековен гнет и тъмнина!
Поклон, будители, достойни
учители на цял народ, -
над ваште жертви многобройни
цъфти сегашният живот!
——————————
в. „Славейче”, бр. 2, 1942 г.
ДЕТСКА МОЛБА
Дядо Коледа любими,
чуй молбата ми в този час:
влез и там, където има
бедни люде в тоя мраз!
Влез в прихлупените хижи
и с обич нежна ги стопли -
в тях да няма люти грижи,
а да греят светли дни!
И раздай, с очи към Бога,
коледните дарове -
всичките деца да могат
да се радват от сърце!
——————————
сп. „Детски живот”, кн. 3, 1943-1944 г.
ШИПКА
Шипка, Шипка - кът всевечен,
с братска кръв залян във бой,
в бой неравен и далечен!
Днес над тебе грее слава,
а от синьото небе
слънцето те поздравява.
Пътник ли край тебе мине -
с благодарност и със жар
шепне твойто светло име,
и в молитвен унес гледа
към Балкана, горд и стар,
ням свидетел на победа -
на оназ победа славна,
с кръв написана отдавна.
——————————
сп. „Орле”, кн. 2, 1944 г.
