Ненчо Савов

Ненчо Савов Попов, български писател, е роден на 31.07.1896 г. в град Карнобат в чиновническо семейство. Брат на писателя Минко Неволин. Завършва гимназия в София и Юридическия факултет на СУ. Участва като запасен офицер в Първата световна война, където е ранен, както и в първата фаза на Отечествената война през 1944 г. Още като ученик започва да печата стихове, разкази, хумор. Повече от 50 години работи в областта на детската литература, сътрудничи на всички детски издания, на редица издания за възрастни и на БНР. Живее и работи в София. Издава преди 9.09.1944 г. „Слънчеви песни. Стихотворения и поеми” (1940), „Очите на България. Стихотворения и поеми” (1941) - стихове за възрастни, „Първи звезди” (1941) - стихове за деца, както и книгите с разкази за деца “Братска обич” (1941), “Двама другари планинари” (1941), „Светли дни” (1941), „Пожар” (1941), „Под развети знамена” (1942). Сътрудничи със свои творби на периодиката ни за възрастни и за деца - в. „Славейче”, сп. „Детски свят” и мн. др. След 9 септември 1944 г. издава книгите „Малки песни” (1960), „Балкан ечи” (1961), „Под цъфналата круша” (1963), „Медени звънчета” (1966), „Горска чешмичка” (1968), „Българска земя хубава” (1971), „Шарено герданче” (1971), „Горо ле, горо хайдушка” (1974), „Здравна китка” (1976), „Славейче пее. Стихотворения за деца” (1985). Член на СБП. Умира на 29.12.1991 г. в София.


Публикации:


Литература за деца:

МАЙКА/ брой 100 ноември 2017

ПЛОВДИВ/ брой 103 февруари 2018